Когато видиш нещо, което не разбираш е трудно да пишеш за него. Но пък усещането че си се докоснал до нещо значимо и истински важно не може да те напусне. Това е историята на Сю Остин, която ползва инвалидна количка от 1996г. През 2005г. открива леководолазния спорт и така се ражда копнежа по невъзможното – да се гмурка с инвалидна количка.

Водолазите казват, че усещането при гмуркането, за безтегловност и свобода е неповторимо. До сега не си давах сметка, какво всъщност значи, да се чувстваш лек като перце и свободен от тежестта на тялото си. Може би след като видях човек, който не усеща земята и въпреки това е прикован към нея, започнах да разбирам същността на гмуркането и на това което имам и онова което нямам. Повярвайте, защото няма невъзможни неща


Сю Остин може би е ощетена физически, но пък духът й задминава възможностите на нас „здравите“ тялом. Когато споделя идеята си за гмуркане с инвалидна количка, повечето инженери казват „няма начин“. Но пък тя намира начин, чрез две витла задвижвани от двигател поставени под седалката и няколко плувки (обикновени, с които децата се учат да плуват) поставени под краката. Звучи лесно нали :) , но не е точно така, тъй като задвижващата сила е под центъра на тежестта и предизвиква въртеливи движения, които изискват умело управление за да не образувате тайфун. Обаче всичко това е без значение, защото една жена в инвалиден стол намира начин да се гмурка и да усети тази безтегловност която само водата и космоса могат да й дадат – истинско усещане за свобода.

Източник BBC.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.