Седмицата на гората … тю, тю … е на път да отпътува – дам. Обаче остава въпроса: Къде е гората и на къде ще пътува? Според ООН вече е в многопрофилната болница за активно лечение, обаче лечението всъщност не е много активно. Темпа на обезлесяване се засилва – 6,4 милиона хектара годишно изчезват. Опитайте се сега да си представите колко точно е това като площ. Чакайте, ще ви помогна. Картинката е следната, представете си как малко повече от половината територия на България се превръща в пустощ. Вие си изберете коя половина да е. И това се случва всяка година. Вярно не на едно място, но все на една и съща планета.

Аз съм малък човек, с малко домакинство и се чудя как да направя така, че децата ми да се разхождат не в пустиня а в гори. За сега не правя много, посъдила съм няколко дръвчета, използвам продукти от рециклирана хартия, гледам да разпечатвам двустранно и най-вече изхвърлям картона и хартията в синия контейнер. Предполагам и вие правите голяма част от тези неща. За което ми се ще да ви стисна ръката, защото това определено помага. Може да е помогнало само на една мравка да поживее малко по-дълго в своята гора, обаче помага – и мравоядите трябва да ядат я. Всъщност обезлесяването лишава не само мравояда от неговата храна, лишава милиони хора от горските блага и услуги. Гората им осигурява храна, икономическо благоденствие и здравословна среда за живот. В края на краищата човек дори и да не е привърженик на зелето мислене, няма как да е привърженик на глада, високата престъпност и ниската образованост, защото всичко това би следвало от едно неразумно използване на ресурсите даващо временен икономически ефект за малцина и бъдеща икономическа несигурност за мнозинството. Въпросът обаче е как да накараме хората да прегърнат дърветата и да си изхвърлят боклука в синия контейнер. Ами всеки намира своя начин. Едни правят дискусии и кръгли маси, други протестират и се връзват за дърветата, а трети – чрез това което правят най-добре.

Konstantin Dimopouls създава скулптори и изразява своите послания чрез тях. Поредната му инсталация е в Канада и с нея той напомня “че дърветата са белите дробове на планетата”. Тривиално, но е въпрос на изразни средства, а в случая те са ярките цветове от щадящи природата бои. Резултата е този:

Когато видите нещо подобно възможните реакции са две: положителна и отрицателна. Честно казано, ако някой цъка неодобрително, най-лесния реплика е: За да няма нужда от такива показни акции, просто всички трябва да се грижим за дървета като изхвърляме хартията в синия контейнер. В обратния случай, ако някой се възхищава, поощтрителната реплика отново може да е в същата посока – с напомняне, кой вид боклук в кой контейнер се изхвърля.

Не лека тема е защитаването на дърветата, но всеки може да направи по нещо мъничко според своите възможности и занимания. А междувременно който може нека се възползва максимално от гостоприемството на горите и поляните, все пак най-добрия начин да се възпитава грижа за природата е когато човек отделя повечко време да е сред нея. Събота и неделя ще имам всички предпоставки за това: хубаво слънце, приятни температури и не малко поводи – Устрем велофест или друга тонизираща занимавка на открито. Пък и е Цветница, нека се порадваме на цветята в живота ни и на дърветата 😉