И ето януари съвсем скоро ще свърши, а зимата е решила тепърва да се развихря. При тези много минусови температури, всичко живо търси топлина, а тя не може без енергия – енергия за духа, за тялото, за колата. Та вечната тема за еко енергията и въглеродните ни отпечатъци се вписва идеално в студеното ни ежедневие. Хубавото на тази тема е, че учените умуват, а ние само наблюдаваме и коментираме новините по темата и по някое време консумираме успехите на техния труд. А началото 2012г. се оказа благодатно по темата и новини не липсват.

В началото бяха биогоривата, поне моето начало със “зелената енергия” беше това с първо поколение биогорива (технически и земеделски култури), но те се оказаха голям удар върху изхранването на човечеството и се появиха второ поколение биогорива (растителни отпадъци). Само, че и те не се оказаха ключа към евтиното зелено гориво. И така учените направиха следващата стъпка към алтернативната енергия – гориво от водорасли. Всички бяха много въодушевени, но и там се появиха проблеми. За да се поддържа правилните условия за отглеждането на водораслите е нужна определена температура, хранителни вещества и доста светлина, които както сметките показаха струват доста скъпо. И така еуфорията около водораслите утихна. До днес, когато учените дадоха нова зелена светлина върху водорасловата технология.

Малко синтезирана информация за водораслите: Те превъзхождат от 8 до 25 пъти енергетическия потенциал получен от палмовото масло и от 40 до 120 пъти от рапичното масло, които се явяват типични представители на растителните маслодайни култури. Предимства на технологията е че водораслите имат висока скорост на растеж и висок добив от единица (акр) площ в сравнение с растителните алтернативи. Освен това биогоривото, получено от водорасли не съдържа сяра, не е токсично и лесно се разгражда биологически. Някои щамове водорасли са идеални за производство на биогорива, поради високото съдържание на масло – повече от 50%. От което естествено следва, че за единица произведено масло или биоетанол са необходими 150 пъти по-малко количество водорасли отколкото рапица или слънчоглед. Проблемите – водораслите се отглеждат във водна среда и за да се развиват бързо им е нужна постоянна храна, светлина и температура, което коства доста енергия и това качва цената на полученото гориво. Друг проблем е отстраняването на водата от водораслите, за да могат да се обработват ефективно (все пак никой не иска бензин с вода), което допълнително оскъпява. От Университета във Вирджиния откриха един умен начин да се намалят разходите, като се комбинира производството на биогориво с пречистването на отпадните води. Т.е. до всяка пречиствателна станция да се направи “оранжерия” за водорасли, които да ядат от отпадните води. Но това решава само част от проблемите.

Останалата част от решението идва от Университета в Шефилд и се нарича микробалончета. Технологията с микробалночета (за която може да прочетете тук), позволява повече водорасли да бъдат гледани на по-малка площ. От друга страна същата балончеста технология намалява с 1000 пъти консумираната електроенергия при извличането на маслата от водораслите. В биогорива от водорасли инвестират все повече авиокомпании: Lufthansa, British Airways, United и Virgin. Авиокомпанията на ОАЕ – Etihad вече извърши първия полет над Персийския залив на самолет използващ гориво от водорасли. Гигантите British Petroleum, Shell и Exxon отдавна правят свои разработки по въпроса с водораслите. Е на нас ни остава само да чакаме и да видим какво ще решат управниците и кое алтернативно гориво ще се наложи. Аз лично нямам напротив да карам субсидиран от ЕС нов автомобил използващ биогориво или електричество ;)


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.