Природата винаги е била източник на вдъхновение, и съвсем естествено в съзнанието ни изникват стихове, картини, музика. Но природата е неразделна част и от науката, която също се нуждае от подкрепа. Учените постоянно ползват хилядолетния опит на животните и техните практични решения за хранене, дишане, движение и оцеляване. Поредния пример за биомимикрия (подражаване на природата) идва от канадския Simon Fraser University, който не случайно носи името на известен с нестандартното си мислене учен. Постижението на хората работещи и учещи в този университет е робот който може да се катери по вертикални повърхности, подобно на гущера гекон. Последния се движи спокойно по стените нагоре благодарение на своите лепкави пръсти. Този “лепкав” принцип е използван и от създателите на робота, които са вградили в него цистерна с нов вид лепило, което не оставя диря след себе си.

Ако си мислите, че ходенето по вертикални повърхности отдавна не е нещо ново, нека поясня, че до сега за целта са използвани магните, вендузите или нокти, които обикновено се провалят на гладки повърхности като стъкло и пластмаса. Новата технология използвана при този робот може да бъде много полезна при инспектирането на тръби, сгради, самолети и дори ядрени централи. Друго потенциално приложение на идеята за робота-гекон е използването му при издирването и спасяването на хора.

TBCP-11 (Tailless Timing Belt Climbing Platform) може да се прехвърля от хоризонтална плоска повърхност през вътрешни или външни ръбове върху вертикална повърхност и обратното. С други думи от пода да се качи на масата и от масата да слезе по крака й на пода, като прави всичко това със скорост от 3.4 см. в секунда. Робота е снабден с детектори, които му позволяват да установи каква е средата и да избере най-подходящия маршрут от където да мине.

Учените имитират сухите лепкави пръсти на гущера гекон създавайки сухо лепилo на основата на полидиметилсилоксан (PDMS). По структура веществото се състои от множество влакна, които образуват нещо като малки гъби с широки 17 микрометра и високи около 10 … и понеже на татък става малко по-сложно отколкото аз мога да осмисля, любопитните нека надникнат тук.


| RSS feed for comments on this post

One Response

  1. 1 Любопитностин
    2011 ное. 08

    Още, още, още! 🙂 Браво остана и нашите от БАН да се похвалят, то може и да се хвалят с открития ама кой ли ги чува и отразява, не и Дянков.