21687617_10213987863601459_5314245440435017259_n
Три абсолютно, радикално отблъскващи се като полюсите на магнит (ако магнита беше с три полюса) статии започнах от началото на тази година. И в края на краищата реших да стартирам 2020-та с нещо което описва мен самата в голяма степен. Все пак това си е личен блог, ще си говоря за себе си коооооолкото си искам. Или не съвсем.

Който не е разбрал аз съм леко пристрастена към кооперирането … май дори аз самата, чак сега – пишейки го си давам сметка за това. Когато ми се роди първият, единственият, неповторимият и безкрайно прекрасен – син, пу да не им е уруки на майка му и баща му и все такива да си ги създават, та след като се роди той животът започна да ме тика в една такава кооперираща посока … или пък аз започнах да тикам, света си на там. Не е ясно кое от двете бе в началото на нещата. Но моят първи кооператив, бе Родителски кооператив „Здравец и малини“ Варна. След създаването му, до тогава съществуващите родителски кооперативи във Варна умряха – очевидино засенчени от нашия, черен хумор. В същност с цялата сериозност на която съм способна заявявам, че родителският кооператив бе едно приключение с много неизвестни и основавайки го, може би само една от нас „майките“ си даваше сметка, какво ще последва от това. Най-прекрасното в кооперативните форми са хората – колкото различни (за едни неща), толкова и приличащи си (в други). А вероятността да ги срещнеш, подобни на теб и да ги приемеш, въпреки различията, граничи с тази утре да срещнете извънземно. Но чудеса се случват – благодарение на родителския кооператив срещнах нови хора, приех нови мирогледи и прегърнах нови приятели. И ето един от тези „нови“ приятели днес ме отвежда в Перник, но не заради драмите с водата там, а по-пътя на разбирането на нас самите като хора, възрастни и деца. Една от прекрасните учителки, които имахме в нашия уютен родителски кооператив бе кака Льони (Елена Гергинова). Тя е от Перник и понастоящем си е пак там, защото както всички от „Здравец и малини“ знаем, а вие може би и не подозирате даже – кака Льони и кака Мими спасяват всякакви кризисни ситуации. Но за кака Мими за сега и думичка няма да обеля, защото нейната мистериозна личност е обвита в много загадки и е нещо като на Агент 007 – ако ви разкажа за нея, ще трябва да ви гръмна. Но за това пък за кака Льони ще ви поразкажа, оооо какви неща само ще ви разкажа. Подозирам я сериозно, че е замесена и в решаването на казуса с водата в Перник. Щом се справяше с 9 броя варненчета между 2 и 3 годишна възраст, а понастоящем и с доста повече перничанчета то значи може да очаквате от нея дори и неочакваното. Едно от прекрасните нейни качества е откритостта и прямотата, ето защо тя винаги и по всяко време е готова да сподели своето можене с други, които се чудят къде, какво не им достига или пък им се губи в комуникацията с децата. И ако случайно сте от Перник, в Перник или покрай Перник на 29 февруари, то ще имате шанс да получите малко спокойствие, доза усмивки и вярвам полезни истории и насоки за това как децата виждат света и как да започнете и вие да го виждате по-ясно, по-красиво и по-спокойно. А за да разберете що за човек е Льони и какъв е нейният свят, като инструктор по йога за деца и възрастни, като учител, като леля и природолюбител, то може би нейният авторски разказ за Сополандия ще ви помогне за това:

Историята на сополковците
Имало едно време една чудна и почти невероятна страна, Сополандия. Там живели спокойно и щастливо малки и големи сополковци. Жълти, зелени, червени, черни, гъсти и кашави, почти прозрачни, но всичките много Щастливи. Нищо не им трябвало ,защото си имали голямо солено езеро. От него те взимали за храна слуз, сол, и вода и така растели здрави и силни.
страната на сополивковците
По цял ден се разхождали, препичали се на слънце, приказвали си и си играели.
Не щеш ли един ден в страната им долетяла голяма и зла птица Кралски гриф. Тя им заявила,че от днес нататък ще живее при тях. Те и стават роби и всеки ден трябва да я хранят по три пъти на ден с 10 големи и тлъсти сополковци.
3.Kralski_grifon_EE_29.02.2020
В Сополандия настанала олелия. Всички се разбягали насам натам и не знаели къде да се скрият. Но се чул ясен и силен детски глас. Провикнал се малкият жълт сополчо Рапи. Той казал да се съберат всички на езерото и да се хванат за ръце. Сънувал сън, в който видял птицата и всичко, което се случва и бил готов за спасението им. Разказал, че всички трябва хванати за ръце, да помолят езерото да ги премества по десет на ново тайно и тъмно място. Там, където злият крал гриф нямало да ги намери. Езерото чуло молбата на сополковците. То много ги обичало и всеки ден започнало да пренася по 10 сополковци в носовете на децата. На тъмно и скришно. Неочакваните гости в детските носове вече се крият от слънцето да не би видите ли краля гриф да ги види. Дойдат ли в някой детски нос те започват да го гъделичкат и да се търкалят вътре, за да си разгледат новия дом. Детето, не знаейки какво става в носа му почва да бърка с пръсти, вади ги от там и без да иска ги наранява. Затова е нужно, дойдат ли ни на гости сополковци да ги прибираме на тъмно и топло в Кърпичка.

Това е само една капчица от целият океан Льони пълен със ситуации, истории и комбинации с, за и от децата. Както сигурно се досещате Льони обича да пише и има издадена вече една книжка. Но това което мисля обича мааааалко повече от писането, са децата и техният свят. Не веднъж ни го е показвала и на нас родителите, с които работи. И ето сега използвам възможността официално да ви поканя в нейния свят на 29 февруари от 13:30 (събота) в Перник, залата на детска занималня „Знам и мога“ в Изчислителен център. Имате почти две седмици за да пренаредите графика си.
Decata-roditelite_s_dusha_29.02.2020

Обект на представяне и обсъждане ще бъдат:
Наблюдавам те
Този процес е двупосочен, но понякога е трудно да разберем какво виждаме и да осмислим, какво показваме. Погледа вън от ситуацията е полезен. А погледа на детето е безценен.
Чувам те
Когато слушаме радио песните са не по-дълги от 1 до 3 мин. Следват една след друга, но различни – това ни кара да продължим да слушаме. Промяната е основна причина за задържане на вниманието. Как да се променяме, за да сме чувани. Какво всъщност обичат да слушат децата и кога го чуват!
Не си прави планове
Днес е тук и сега, а не точка от план-графика за учебната година.
Обичам правила
За помощта и сигурността, която дават правилата, когато те са ясно определени и навременно поставени. За потребността на децата към тях и техния поглед върху тази плашеща тема „правилата“.
Дай ми отговорност
Доверието, което засвидетелстваме, когато възлагаме задачи. Опитът който децата придобиват и необходимостта им да са част от процесите и решенията, възможността да грешат и да се учат. А искат ли децата отговорности?

„Децата – учителите, с душа“ – гледната точка на децата, достъпно представена на възрастните. Един разговор с Льони


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.