Дали зарази слънцето на вън или заради календара сочещ датата 31 октомври, днес настроението ми е странно приповдигнато въпреки, че е понеделник 😉 И като на празник нека започна с честитката:
Честит празник на Черно море! Да ни е живо, синьо, здраво и бълващо живот! И за всеки случай, може и ние да му помагаме с каквото можем за да се случат така нещата 😉

Днес статията ще е в стил twetter и през целия ден ще допълвам любопитна информация за нашето единствено море.

10:05
Кръстниците на морето ни са много, като през всички епохи името е било свързано с нещо, тъмно, мрачно и бездънно. Така до ден днешен то носи името Черно море (обаче аз твърдя че може и да е прекрасно синьо и синьо-зелено стига да го издебнете зимата). Обратно към името обаче. Причината за него може да се обобщи основно като личностна – непостоянното настроение на водите му. От гладка като езеро, повърхността му за минути може да се покрие с бурна пяна, а силния вятър да покрие слънчевото небе с дъждовни облаци. Може би затова другите име на морето са били „тъмноцветно“ (наричано така от скитите) и „негостоприемно“ (наричано от древните елини Аксейнос Понтос но не ме карайте да го изписвам на автентичен гръцки). И се в този дух има твърдения, че бурния нрав на водите идва наистина отдавна, още от времето на Ноевия ковчег. Хопа ла и „Черноморската потопна теория“ тръгваща точно от този момент.

Хайде сега малко по научно му. Има и една друга версия според която името идва от цвета на дълбоките води (идеята на скитите от горните редове). „Разположено далеч на север от Средиземноморието и много по-безсолно, микробната концентрация е много по-голяма, правеща водата тъмна. Видимостта в Черно море е средно пет метра, в сравнение с тридесет и пет метра в Средиземно море.“ Логиката на нещата е следната: анаеробната бактерия acstuarii предизвиква отделянето на сулфати, така под дълбочина 120 – 200 м. водата става изключително негостоприемна поради насищането й със сероводород следствие от acstuarii.

До тук с името за да не дотегна на тези които са запознати с неговия произход.

12:58
В пряка връзка с бактерията acstuarii е и любопитния факт, че в Черно море под 200м. живот няма. И понеже съм се устремила към дъното, ето нещо още по-любопитно за това което се намира под него. Огромна подземна река тече точно под Черно море, ако тя беше на повърхността щеше да се нареди на 6-то място в света по пълноводие (22 хил. куб. метра в секунда): „Учените от университета в Лийдс са направили откритието чрез роботизирана подводница, изпратена да изследва дълбок канал, открит преди време на дъното на морето. Те останали изненадани от резултата – в канала се движила вода, подобно на река на сушата, но съдържанието й е много по-солено от тази на околната.

Реката се образува в подобен обем именно поради срещата на много по-солената и тежка вода от Средиземно море с тази на Черно, обясняват учените. „Водата в каналите по дъното е по-плътна от околната, тъй като е по-солена и съдържа повече седименти“, обяснява д-р Дан Парсънс, шеф на открилия я екип. „Именно това й дава възможност да тече подобно на истинска река.“

Според учените подобни подводни реки вероятно има и на други места и те са от жизнено значение за развитието на дълбоководния живот. По думите на Парсънс те са “артериите” на морета и океани.“ С това откритие – на първата по рода си подводна река възниква въпроса дали наистина под 200м. отсъства живот в Черно море?

15:35
На точно днешния ден през 1996г. на международно ниво е подписан Стратегически план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. Планът е във връзка с Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (т. нар. Букурещка Конвенция) подписана през 1992 г. от шестте черноморски държави – България, Грузия, Русия, Румъния, Турция и Украйна. Това е причината на 31-ви октомври да се отбелязва Международния ден на Черно море.

Отбелязването на този ден има за цел да обърне общественото внимание към проблемите на морето и начините за неговото опазване. Поради своята специфика Черно море е една от най-уязвимите морски екоситеми в света. За да бъдат запазени неговата жизненост и ресурси все по-неотложна става нуждата интензивните човешки дейности в морето да бъдат много внимателно преценени и по-щадящо прилагани.

17:14
Както стана ясно в Черно море съществуват два свята – над и под 200м. Първия е богат на живот поради наличието на кислород във водата, а втория е негова пълна противоположност. По любопитното обаче е че тези „два свята“ не се смесват. На дълбочина около 150 – 200 м. водите от горния и долния слой на практика не се смесват и така разликата в солеността им е постоянна и е основна отличителна черта на Черно море. Живота остава на повърхността, а останалите 90% от водата остават необитаеми поради високото ниво на сероводород. Ще си останат ли 90 процентите? В Черно море, подобно на всеки друг морски басейн, има екологични проблеми, предизвикани от човешката дейност, и доколкото то е доста изолирана водна среда, тези проблеми са още по-обострени в сравнение с отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана. Ето малко суха конкретика кой и как вреди на борещите се за живот 10% води от нашето море:

Антропогенна еутрофикация – звучи доста сложно, но проблемът е прост. Засиленото земеделие (използването на много и силни торове) води до попадането на прекомерно количество хранителни вещества в северозападните води на Черно море (чрез р.Дунав). Това се превръща в проблем тъй като води до увеличаване на фитопланктона и биомасата, което намалява водната пропускливостта на слънчевата светлина. Недостига на слънчева светлина води до измиране/загниване на водораслите, така част от организмите са лишени от основен източник на храна, убежище и среда за размножаване. Например водораслото Phyllophora е основен вид защото служи за убежище на плячката, която се крие от хищниците; за развъдник на скариди и за храна на повече от 100 вида безгръбначни и риби.

Проблема с биологичното замърсяване също оказва сериозни щети – черноморската екосистема се оказва доста благоприятна за някои привнесени от вън видове и организми, които идват пътувайки върху подводната част на корабите или в баластните им води.

Като цяло можем да обобщим, че основния проблем е дейността на човека, когато тя е необмислена. Наред със замърсяването от земеделието и морския транспорт, друг проблем са прекомерния риболов и трапиране, които водят до свръх експлоатация на един ограничен ресурс. Това често пъти е следствие от липсата на информация и на политика за управление на сектора. За последното има грижа ЕС поне що се отнася до нас с Румъния.

Нещата не звучат много добре, но ни предстои един празник свързан с буденето и пробуждането. Та се надявам утре наистина да сме малко по-будни и това пробуждане да е почнало от днес. А междувременно яжте само големи риби и давайте шанс на малките да пораснат 😉