Има толкова много животни, които приемаме за нещо естествено и нормална част от живота, но всъщност не знаем почти нищо за тях. Да вземем например коня. Това създание съпътствало човека през всички тези векове основно в трудните моменти. Днес неговата слава е почти забравена, единствените които се вълнуват от тези животни са хората занимаващи се със спортове свързани с конете.

Човекът откакто се е самоосъзнал е започнал да опитомява висчко, което се е изпреичило пред него и му се е сторило полезно. Така в наши дни, тази страст към подчинението се е модифицирала в цивилизования термин – домашен любимец. В съвременния ни живот, обичайно нямаме голям досег с природата, затова отглеждаме в домашни условия както растения, така и животни. Стандартния животниски спътник на едно съвременно семейство е кучето или котката и в по-малка степен различните гризачи, птици и рибки. В миналото обаче е имало и още един неизменен домашен любимец – коня. Всеки знае, че през далечните векове на домашните любимци се е гледало малко по-прагматично и те са имали чисто практични функции – кучето е пазело стопанина, дома и добитъка; котката е ловувала и пропъждала неканените гризачи и насекоми далеч от реколтата; а коня е бил използван за транспортиране на хора и продукция и за обработване на земеделските земин. Дне предвид факта, че мнозинството от хората живеят в градовете, домашния любимец не е необходимост, а по-скоро удоволствие. И пак поради тази причина конете вече не са популярени питомци на всяко семейство. Разбира се тук роля е изграла индустриалната революция, за която впрочем голям принос имат точно конете и техните роднини – понита, магарета и пр.

Например, първият трамвайна линия е пусната през 1807г. в Англия, Уелс и е била Суонси-Мъмбъл. Тя е представлявала вагон движещ се по релси, дърпан от впрегнат кон.

Понитата пък поради своя дребен ръст и способността си да теглят тежки товари са използвани в рудодобива.

В мините на Англия са работели над 16 000 понита, които ден и нощ дърпали колички с руда и отпадъчни материали. На година теглото което е преминавало през тези малки кончета е били около 3000т., а поради дългия си престой под земята много често те ослепявали.

Като цяло генералния извод който се оформи в мен, след четенето на доста история за конете, е че им дължим едно голямо благодаря. Те са спомогнали до голяма степен, днешния свят да е това което е, тъй като са дали огромен тласък на транспорта, а както знаем той е ключов за развитието на икономиката и от там на целия обществен модел.

Разбира се благодарност към конете не липсва, те са на сериозна почит в Ferrari например и в някои спортове: формула 1, не сериозно – обезка, поло, кункур ипик и т.н.

За жалост малцина, в днешно време си гледат кон на верандата, не за друго, ами защото малцина имат веранди. Това което е най-лошото от факта, че конете вече не са част от ежедневието на мнозинството хора, е че сме загубили един страхотен „домашен любимец”, който дава много и може да ни научи на доста неща – воля, сетивност, стремеж, дружба, оле мале разчувствах се сириозну. Въпреки това тези които имат желание да общуват с коне – малки и големи (и коне и хора) да се свържат с мен и ако са в района на Варна, мога да им устроя един пикник, или друга форма за общуване с тези прекрасни животни.

И понеже конете са интересни животни, ще се постарая да ви убедя в това и с идните си постове свързани с тях. Така или иначе не забравяйте, че 2010 е година на биоразнообразието, затова сега му е времето да потърсите досег и да опознаете колкото се може повече животинки които по една или друга причина винаги са ви вълнували. Хм, ще взема и аз да го направя това 🙂