Спомняте ли си в далеееееееченото минало, как бяхме любопитни за всяко нещо. Бяхме като “машини” бълващи чудати въпроси, а при всяка задача поставена от другарката или класната ръководителка, тичахме да се похвалим на родителите си, с какво приключение са ни нагърбили – експеримент за колко дена семенце жито ще покълне, да видим с какво се хранят пеперудите и т.н. и т.н. Тогава не ни беше скучно да наблюдаваме природата, да слушаме как врабчетата се суетят. Днес въпроси от рода “Защо щрауса има такива големи очи?” или “Колко зъба има заека?” отдавна не ни вълнуват. Не ни вълнува нищо в страни от ежедневието и битовите главоболия, а светът е голям … и спасение дебне от всякъде :о) Ето защо се захващам с рубриката “По детски любопитни” първият ни герой ще е домашната муха.

Домашната муха, обикновено не е семейният любимец, дори често пъти е точно обратното. Въпреки безбройните начини с които се опитваме да се отървем от нея, слава богу тя продължава упорито да се размножава и да не се поддава на нашия стремеж “за масово унищожение на мухите”.

Една муха живее средно между седем и десет дена, като това е времето обхващащо целият й жизнен цикъл – от яйце до възрастна муха. Не е много, но пък и костенурката живееща 200 години сигурно си мисли същото за човешкия живот. Така или иначе един живот не се измерва по неговата продължителност, а по активността на индивида. Ако си мислите, че основната цел на мухата е да бръмчи, докато се излежавате до късно в единствения си почивен днес, ще ви разочаровам – не е това. Като всеки организъм така и домашната муха си има своето важно място в цялостната екосистема. От една страна тя се грижи за разлагането на различни биологични отпадъци, като се храни с тях и по този начин участва в едно от нивата на разграждане. От друга страна домашната муха сама по себе си е храна за редица птици, влечуги и насекоми, като по тази начин точно мухата се явява един от основните източници на протеини за тези животни.

С ларвите й пък се хранят някои паяци и това не е случайно. Много проучвания показват, че ларвите на домашната муха притежават отлична хранителни и фармакологични стойност и за човека. От ларвите на домашната муха се извличат вещества които са антиоксиданти, хитозона (Chitosan) е едно от тях. Той “капсолова” холестерола и същевременно е хранителен, което го прави използван при различни здравословни режими на хранене. Други изследвания сочат, че пак от ларвите може да се извлича вещество, което се използва в разработването на медикамент борещ се с рака на дебелото черво – за повече информация вижте тук.

И тъй като мнозина се страхуват, че мухата може да ги ухапе, нека разбия този мит. Вярно е че голяма част от насекомите жилят или хапят, но също така е вярно, че има и голямо разнообразие в челюстните им схеми. Структурата на “устата” им зависи от спецификата на храненето, но като правило схемата е да пронижат с хоботче и да смучат – по известно сред хората като ужилване/ухапване. Голяма част от мухите също жилят/хапят, но домашната не е сред тях. Нейното хоботче е меко и с гъбеста структура, с него тя само “изпива” храната. Ако вечерята й не е течна, то преди това я навлажнява със слюнка и тя се втечнява, след което я изпива.

А сега нещо и за любителите на бързи скорости – домашната муха е сред най-бързите насекоми, нейната средна скорост е около 8 километра в час. За целта мухата прави около 200 – 300 маха с крила в секунда, това е причината и за жужащият звук, който издават. Мнозина любители на скоростите сигурно се вълнуват, за колко точно ускорява от 0 до 8 км/час домашната муха – за съжаление не разполагам с тази информация, но си мисля, че ще е за по-малко от това за което ускорява един Golf 3 .

Това е на кратко най-любопитното за домашната муха. Надявам се следващия път когато решите просто да я убиете, да се сетите за тази статия и да спасите едно гладно птиче, като просто изгоните мухата на вън през прозореца си.

Всички сме свързани, нека не го забравяме!