Случвало ли ви се е в края на почивните дни да се чувствате изцедени и без капчица енергия. Изминалите събота и неделя, бяха за мен точно такива и с нетърпение чаках началото на работната седмица. Кой знае – нова седмица, нов късмет, ново презареждане. И все пак не стоях пасивно в очакване на понеделника. Разрових се за да открия какво може да ме „презареди”. Колкото и да е странно не открих нищо революционно и уникално за моята цел, а напротив бях впечатлена от простичката истина, която проблясваше все по-силно след всяка страница.

Първото което ми дойде на ум бе да потърся „вълшебна ” напитка, която да ми вдъхне сили. Това за което човек се сеща най-напред са енергийните напитки,

но и те както и алкохола имат по-скоро временен еуфоричен характер, или както е в моя случай, често пъти и приспивен. Всъщност същата е ситуацията и с кафето. За това търсенето ми продължи, защото ми трябва универсалната напитка, което не дава странични ефекти.

Инстинктивно започнах да търся най-добрия фреш, който така ще ме „рефрешне ”, че Спийди Гонзалес ще ми диша пушилката. Чудих се между различни видове сокове от плодове

лимонада, оранжада, ябълков сок и други сокове от местни плодове богати на витамини. Да витамините са важни, но някак не са достатъчни за да те заредят с енергия. Пък и статистиката с витамин C сочи, че не в плодовете има най-много от него, даже в някои билки има повече от този витамин отколкото в портокалите например. И ето ти идея, продължих търсенето сред различните видове чайове.

Вариациите наистина са много, започвайки с класическите предложения като зелен и бял чай, разбира се и ментов и стигайки до различните комбинации и вариации: чай от мента, семе от копър и рози или пък зелен чай с аромат на жасмин. Въпреки страстта ми към чая, трябва да призная, че дори и той не е универсалния лек срещу изтощението.

Накрая простичкия отговор блесна, няма нищо по тонизиращо и ценно от водата.

Чаша чиста вода, на правилната температура наистина може да подейства животворно, все пак живота се е зародил точно в нея и не случайно Земята е наричана синята планета. Има наистина много качествени и съответно много скъпи марки води, например Bling h2o (40$ за 750мл.) или пък Kona Nigari – вода от дълбините на Хавай (33.5$ за 600мл.). Според мен и нашата българска си е достатъчно добра за да ви зареди с живот. Някои я предпочитат с лимон, други с няколко листа стрита мента, трети с лед, а аз лично я обичам на популярната температура ”запотен чешмян чучур”. В случай че някой ще ме контрира с това, колко нездравословна е чешмяната вода, веднага ще отговоря с една по-старичка статия, която може да прочетете тук. А да и още един довод, ако сте пътували из родните планини и села, предполагам знаете колко сладко е да спрете за глътка вода на крайпътната чешма. Наздраве!


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.