Привет и честит празник на всички събудени ;) Днес обаче ще ви разкажа за един друг празник, който косвено е свързан с будителите.

Та ето ме и мен една идея по-пробудена, с вече изпълнено обещание, да се включа в есенното почистване обявено от Община Варна от 23 до 30 октомври.

Въпреки динамичния ми съботен ден и нощ, в неделя се събудих някъде към 11 часа, закусих една дузина вкусни палачинки и излязох към 13 часа на лов за боклуци. Очакванията ми бяха да преобладават найлоновите и пластмасови отпадъци, и в по-малка степен да има метални и хартиени боклуци. Ето защо подготвих един чувал за пластмасата и метала, един по-малък за хартията и за всеки случай един за стъклото – все пак нали сме съвременни хора, събираме разделно боклука. Като цяло очакванията ми се оправдаваха, с изключение на откритото находище на потрошена стъклария в близкия харсталак.

Но да се върнем към дешия празник за малко. Установих, че събирането на разпиления боклук е доста просветителска дейност, светнаха ми се доста неща. Например, не очаквах, че така ще опозная съседите си. Ето какви са заключенията от проведеното боклукчийско проучване:

1) Основния найлонов отпадък са торбички за пазаруване и за смет (до тук нищо ново) и топлоизолационни материали. Оказва се, че така модното топлоизолиране е доста боклучава работа, навсякъде има разпиляни парчета от изолация. Най-лошото е, че когато сетриопора не се събере веднага, той се разтрошава на дребни парченца или гранулки след което е зверски трудно да се събере. Не знам дали има лесен начин за събирането им, но си заслужава да проверя.

2) В найлоновата навалица в кварталните “зелени площи” следващия основен замърсител са по-малки боклуци, като опаковки от вафли, дъвки и бонбони – вече знам кои са предпочитаните дъвки и вафли в квартала. Така, че всички които видя да ги консумират, да се считат за заподозрени – шегичка. Поне установих, че тези сладки изкушения са веднъж нездравословни за самите деца и втори път за природата.

3) От точка 2) логично следва извода, че основния замърсител с дребни опаковки са местните деца (разбира се не всички). Чудя се защо ограничиха продажбата и консумацията на вредни храни в училищата щом децата си ги хапват безпроблемно в квартала. Което обезсмисля въпроса, защо тези малчугани не знаят какво да правят с опаковката от дъвка или вафла.

4) Следващо заключение от почистването – Открих сравнително малко дамски превръзки – само една, което ясно сочи че населението в квартала е застаряващо, може би и точно затова не намерих нито един презерватив. Последното пък обяснява наличието да значителен брой дечица в блока ;)

5) Квартала от друга страна е предпочитан от клошари, тъй като в близките люлякови и други храсти открих голямо количество мушами и дебели найлони, най-вероятно използвани за подслон от безпризорните. Което обяснява натрошената стъклария и останалите 1-2 здрави буркана със зелен боб. Надявам се, човека обитавал въпросните храсти тази зима няма да има нужда от тях, в противен случай е спорно дали съм помогнала или навредила с разчистването им.

Съжалявам ако по горните ми думи, сте решите че живея в някое гето. Всъщност живея в един средностатистически квартал на голям град – имаме си детски площадки, детски градини, училища и нови спортни комплекси в близост, с други думи не е никак лош. Лошото е, че не гледаме цялостната картинка или по-скоро не се вглеждаме в детайлите или пък сме свикнали с тях. В интерес на истината, когато станах сутринта (всъщност по обед) погледнах през двете тераси и се зачудих от коя страна на блока да почистя, доста се колебаех защото не виждах нищо кой знае какво за чистене. Това убеждение просъществува докато не слязох и не запретнах ръкави. В края на деня, някъде към 17 часа установих че никаква не съм я свършила, но вече се бях поизморила и реших да приключа за сега. Равносметката както виждате са 2 чувала и половина с найлонови, пластмасови и метални боклуци, половин чувал хартия, една голяма торба стъклени боклуци, и един малък чувал с разни други отпадъци.

Всъщност съседите ми не са лоши
хора в това съм убедена. Даже една възрастна жена дойде да ме похвали и ми отмъкна едно кълбо прежда, което бях намерила и мислех да дам на котката да си играе с него. Честно да си кажа надявам се колкото се може повече хора да са ме видели, дори това да ми коства още кълба прежда :P Дано по-често се замисляме и сещаме, че можем да направим нещо за квартала си. Знам, че не само аз чистя около блока в който живея, също така знам, че ще ставаме все повече напук и въпреки коментари от сорта: Ама ти защо чистиш, нали има хора от чистотата дето това им е работата? Защото и това чух. Абе готино е да направи нещо за себе си и за другите, дано по-често мога да изпитвам това чувство, затова ако имате някакви иде и предложения за такива инициативи съм на среща. Всъщност трябва да си призная, че цялото това неделно почистване си беше користно, защото в крайна сметка спечелих пари от него. Ето това е печалбата ;)

И накрая малко снимки, които сами говорят:

До четвъртък ;)


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.