Чета си аз тука, скришом една книжка. То напоследък основно така чета и такива разни чета: я на д-р Робърт Мелило „Откъснати деца“, я на д-р Джош Акс „Яжте мръсно“ та все някакви „здравни“ книги. Ужас, явно остарявам или още по-страшно помъдрявам и почвам да търся храна не само за душата, но и за тялото и връзката между тези двете. Та може би най-естественото продължение на д-р Джон Акс (Dr. Josh Axe) и д-р Робър Мелило (Dr. Robert Melillo) е автора на настоящата – „Без кариес: невидимата връзка на зъбите с цялостното здраве“. С тази разлика, че авторът е „тя“ и освен, че е жена е и българка. Освен, че е българка е и варненка. Е как да не я зачете човек, най-малкото от градски патриотизъм и феминистки цинизъм … обаче аз не съм от тия дето четата заради патриотизма или феминизма.

Аз съм от тези, които четат за да открият нещо ново, нещо интересно, да се провокират и размислят, да задълбаят и изпробват … е добре де леко се надцених, но пък книгата има тези заложби наистина. И въпреки, че доста съм се ровила из блога на д-р Радосвета Симеонова, а да това е авторката на книгата, съм приятно изненадана че откривам, нови и нови неща, идеи, концепции, рецепти. Подозирам, че тези от вас които пък са ходили и на повечето й лекции из различни форуми, също ще бъдат приятно изненадани от следните неща:

1. Доразвити са неща които съм чувала, чела тук таме по повод кариесите и оралното здраве, но ми е липсвало някое зрънце, детайл за да ги приложа.
Веднага давам пример с използването на лакмусовата хартия за засичане киселинността в устата. От книгата ми се избистри кога да се тества, колко време след хранене, кои стойности са притеснителни, какво да правим за да се справим с киселинността в устата и други важни и съвсем сериозно безценни съвети за живот без кариес. А са безценни, защото са простички и не затормозяващи ежедневието ми. Та вече нямам извинение да се помайвам за лакмуса.

2. До къде се простира отговорността ни към собственото ни здраве и къде трябва да спрем и да дадем път на професионалната здравна грижа.
Нали си говорим за родолюбие, та ние типично по нашенски сме си доста интелигентни, будни умове, но пък често обичаме да прекрачваме границата и да преминеме към самодиагностика и самолечение: къде заради любознателността ни и страстта към експерименти и опити (но нали тестовете върху животни не са ок, та ние си тестваме върху собствените тела) и къде заради плачевното състояние на здравната ни система. Но така или иначе, в книгата много умело се изяснява, къде да поставим границата между активната грижа за здравето и залитането в крайни самолечебни практики.

3. Хуманния, духовния и екологичния аспект на живота ни, който да ни помогне да сме по-здрави и разбира се без кариес.
Ако разглеждаме зъбите, като отделена част от тялото ни, няма как да схванем цялостната картинка на здравето си и да открием причинителя за кариесите по зъбите ни. Но д-р Радосвета Симеонова загатва и за концепцията, че ако разглеждаме тялото си откъснато от света в който живеем, пак сме половинчати и картината е непълната. Екологичния елемент разбира се ми е любимият и едвам изтрайвам да включа и концепцията за нулев отпадък в живота ни. Нулев отпадък както физически, така и емоционално. Отплеснах се, размечтах се, но няма време до петък … а вие още не знаете за петък, е четете тогава до край.

4. Всичко си е систематизирано и на една ръка разстояние
Чара на блога е спонтанността – днес си във вихъра на едно нещо, пишеш за него. След месец си в диаметралната противоположност. Признавам, че моя блог е доста, доста хаотичен от този на д-р Радосвета Симеонова, но все пак чара на блоговете е да грабнат мига и читателя подобно на вятър в открито море, който подмята малка лодчица приключенци в море от знание и ги запраща ту на един загадъчен остров, ту на друг. А книгата, книгата е този подреден и спретнат стар учен със своята улегналост и последователност на изказа, който ни представя знанието като на тепсия, като една далечна и забулена със загадъчност страна в чието сърце навлизаме бавно и плавно. Пък и нека не се лъжем, аз съм родена преди 1990-та и съм пристрастна към хартията, нейния нежен шум и приятен аромат.

След всичко до тук сигурно си мислете, че книгата е обем труд в 1000 и нещо страници. Ами не, ще ви разочаровам. От издателство Кибеа си знаят работата и както винаги са страхотни „Без кариес: невидимата връзка на зъбите с цялостното здраве“ е спретнато четиво, което може да бъде изчетено за 4 нощи не усилено четене, но се осмисля и прелиства седмици наред, докато се превърне знанието в навик. Е пожелавам ви, да имате здрави навици!

п.п. ако все още търсите своята истина за живот без кариеси или своята истина за това, коя всъщност е д-р Радосвета Симеонова, то може да я видите и попитате каквото ви интересува този петък (09.08.2019 г.) в Арт салона на Радио Варна, където ще бъде представянето на книгата в 18:30. До среща, там!