EE_11
Когато се събудиш в неделя сутрин и отвориш очи, очакваш да видиш през терасата цъфналите дръвчета, неуморно зеления чемшир и като бонус някой синигер, кълвач, катеричка или пеперуда. На дали очакваш да видиш мравки – големи тлъсти, черни и пъргави като въгленчета. Лазещи точно над главата ти. Естествено почваш да броиш, да проследяваш какво и на къде са тръгнали. В един момент се панираш, защото изглеждат ужасно неорганизирани и си казваш – що за мравките сте вие? Отдаваш го на ранния час! После поглеждаш часовника – някъде около 10 часа е, не няма да е от часа – просто и тия мравки са се смахнали. Цял двор имат, цяло село имат – а са решили да се загубят именно в моята къща, над моето легло. Естествено мъжката половина от леглото решава да вземе нещата в свои ръце – става и си обува пантофите, а аз се ужасявам. Той вече е „взел нещата в свой … по-скоро гръб“. Една мравка прилично размазана от гърбът му се търкаля до мен – труп в леглото рано сутрин. Денят предполага да е различен. Ставаме разглеждаме ги, умуваме. Предлагам да изловуваме няколко. Успешно се справям. В резултат на което установявам, че въпреки тромавия им размер са дооста пъргави и някак шокирани – особено когато ме полазят. Абе вие мравки сте наистина зле – аз трябва да съм шокирана. Лазите моята ръка, лазите над моето легло – лазили сте по моя мъж. Е това вече е недопустимо, дори ми отнеха правото аз да се шокирам. Нещата излизат извън контрол!

Решавам да балансирам ситуацията. Очевидно аз съм по-голямата, по-разумната, значи аз съм тази която трябва да реши как да продължим животът си – и ние и те. ЕЕ-2 Детето се събужда, нека го обърна на игра.















Заедно с него да ловим мравки и да ги пускаме през тераста. Резултатът е – той ги сочи и подскача по стълбите между двата етажа, а аз се дупя. Хващам, мятам, хващам, мятам … правя различни асани от йога, основно – орангутан, змия и … нека не замесвам всъщност йога – просто се държа като идиот. Всичко приключва доста бързо – в момента когато идва „Мамо отивам да акам“ и … и денят си тръгва по обичайния начин: миене на дупе, закуска, „Облечи се!“, „Сложи си пантофите“, „Не прави това“, „Направи онова“, „Слушай твоята мъдра майка“ и други безумия от този порядък. Целият ден изкарваме на двора, занимавайки се с плевене, поливане, завързване за дърво, разсяване на ягоди, нинджа боеве, кълца на трева с лозарска ножица и други спортни дисциплини. Съвсем забравили вече за мравките идва време да се прибираме в къщата да вечеряме и да си лягаме. Качваме се по стълбите и отново мраааавки. Казвам си „Ако се правя, че не ги забелязвам може пък наистина да се ометат и изчезнат“. Чета книжка за заспиване, завивам, казвам „Лека нощ и сладки сънища!“. Обаче нощта те първа предстои.
Моля любителите на силните емоции да спрат да четат до тук, трилърът ще е в стил „Моето семейство и други животни“. Няма да има кръв по простата причина, че мравките нямат кръв – а аз съм твърдо решена да не допускам жертви от моето семейство. Е нека войната започне:
Първо правило – има само едно правило: Никога, ама никога не убивам умишлено насекоми! Категорично и безапелационно спазвам правилата си, защото какво е човекът ако няма принципи? Именно!
ЕЕ_3
… е изключение правят тежките случаи на над 7 – 8 ухапвания от комар в рамките на 30 секунди, тогава леко се изнервям и може и да размажа принципите си в лицето на някой комар. Но във всички останали случаи се сещам колко детски грехове имам да изкупувам и спазвам правилото: Ловиш и изхвърляш, живо! Да, дори и комари. Всъщност ловът на насекоми в домашни условия е доста забавен. Силно препоръчвам на хора, които имат такъв дух, т.е. не са забравили първичните си инстинкти – Убий или ще бъдеш убит. Но слава Богу нямат законно (или не дай си … незаконно) оръжие и не членуват в ловна дружинка. Иначе изобщо не съм си мислила за ловене, притежание на оръжие, стрелба, ловни кучета, кал до шия и високопроходими автомобил – кой аз, не – никога. И точно защото е никога, ако и вие сте от тези „никога“ наистина това е добър заместител. Мисля вече споменах за мравките – че са от тлъстите, черни като нощта, но пък пъргави като ужилен от оса анимационен герой. Първоначалната стратегия беше – вземам един плик от фактура на мобилен оператор (не е от значение кой точно оператор, всичките са еднакво неприятни за мравките), вземам и една визитна картичка на лекар (ей така за респект, в смутни времена живеем) и почвате. Отрязвате пътя на беглеца с визитната картичка и подлагате пликът. Тя е шокирана от визитката на невролог (казва си „Защо невролог? Защо не, вирусолог?), но още повече се шокира от плика (все пак е на български мобилен оператор). Изведнъж започва да се движи много по-бързо бягайки от ръката и завъртайки се от долната страна на плика – с тънката идея да скочи на земята. Ама аз да не съм вчерашна – рязко завъртам плика и сега долу – става горе. Тя временно е съвсем шашардисана. Използвам тази секунда да отворя вратата и изляза на терасата. Изтърсвам я хубаво и насърчително с плика и се връщам на бойното поле за нова плячка.
Схемата е интересна няколко пъти, толкова колкото да установя, че мравките се движеха по двойки (е още се движат де не ме заподозрете в масово убийство, просто са мравки, а не светулки и не знам какво им се случва след полета навън).
ЕЕ-14
Още по-интересно е, че едната мравка е по-тлъстичка и тромава, а другата видимо по-дребна (но пак си е големичка – не подценявайте противника) и доооста по-ошашкана и от там бърза. Отначало реших, че са възрастен и дете. После, че е шефче с охраната си. Но накрая прецених, че толкова много шефове в един мравуняк – няма да стигнат до нищо хубаво. Та разглеждайки поведението им малко по-дълго стигнах до друг извод. Ако им отрежеш пътя по земя и на двете, по-голямата просто се обръща и тръгва в другата посока, а по-малката първо прави няколко некоординирани объркващи движения, след това самоотвержено решава да пробие блокадата на кракът ми и после все пак се вразумява и решава да заобиколи. Е не ви ли прилича на нещо – семейна двойка тръгнала на разходка, която изненадващо вижда най-омразните си съседи, с които крият любезно ненавистта си. Та в първият момент мъжът усеща на къде отиват нещата и тактично решава да избегне ситуацията врътвайки се, но жената още помни как тая от горния етаж сутринта си изтръска покривката, точно когато тя невинно си простираше бялото пране да съхне на терасата, и не – това не може да бъде оставено така. В един момент обаче вижда, че мъжът и го няма и е сам самичка срещу не един а двама противника – леко е смутена и объркана, а после тотално решава да смени стратегията. Дали съм права за мравките още не мога да открия достоверна информация по темата в интернет, но забелязвайки тази любопитна особеност и омръзвайки ми да ловя с кофата и метлата…. а да кофата и метлата. Само да кажа две думи за тях.
Като истински опиянен от успеха с плика и визитната картичката ловец, реших че най-важното е количеството. Уловът е улов, когато е голям … не, не голям – огромен …., но пък ако може да е колосален е най-добре. Не, остане ли ни една патица летяща във въздуха, значи си мързелувал, а не си ловил. А дали ще можеш да ги изядеш всичките тия гръмнати патици – е това вече е друга тема. В моя случай е по-лесно. няма да ги ям мравките, а само ще разказвам славни истории за моята мега пъргавина, хитрост и обеми мрави. Вземам кофа – естествено бяла и метлата за паяжини (че с моите 1,5 м. ръст как да стигна до гредата на тавана по която спокойно се скупчват на по-малко от сантиметър една от друга дузина мравки). И се почва измитам една, две три … броя отчетливите им тупвания в кофата. Да тупват си на дъното и се чува, абе големички са ви казвам някъде по около метър парчето и то без пипалцата. Тъй,тъй не ви лъжа метър, като метър – като рибарски метър. И почват да летят едни кофи с мравки през терасата. Като се усетих, че мравките се изпокриха или понамаляха реших да им дам почивка. Появиха се още 2 – 3 изметох ги в кофата. После само една – реших да я наблюдавам – така де, не разбереш ли как живее жертвата и какви навици има значи си обикновен гърмящ. Но разбереш ли как мисли, действа и живее – вече си истински ловец. И аз така. Наблюдавам!
ЕЕ-5
Все пак детето спи, мъжът работи, а аз имам кофа и метла в ръка. По-добре да наблюдавам. И установявам, как над гредата има една почти незабележима дупчица. Браво – набито око имам, е сега ми паднаха в кофата. Нашата спокойна мравчица се шмугна там и се скри. Аз нали съм истински ловец, продължавам да наблюдавам и не разкривам позициите си – ще излезе ли, сама ли ще е, на къде ще тръгне, ще се държат ли за ръка. Но междувременно виждам как две мравки щъкат по земята. Ок, нека да е сложно – обичам да е сложно. Като истинска игуана с едното око наблюдавам дупката с другото тези двете. После реших едната да я прибера в кофата, защото и тя и аз скучаехме твърде дълго. Взех да наблюдавам маршрута на останалата сама мравка на пода. Щъка, щъка от стълбите в посока спалнята – опааа, дали не влизат от едно място и да се заселват на друго?!? Или пък се връща у дома – след дълъг ден на работа? Сега ще разбера … сега ще разбера … айде де давай … Нашата се оказа много нерешителна. На ъгъла точно на спалнята, аха да влезе, излиза. Аха да влезе, излиза. Чакам, чакам, чакам и накрая не издържаш – все пак съм преди всичко жена, а не ловец. Хванах я и я сложих в кофата. Поглеждам – на горния фронт има движение. Обаче дали тази мравка е онази, която влезе? По размер прилича да е тя! Добре муци скачай и ти в кофата и приятен полет с „Кофа Air“. Вече поизморена от дългият нощен лов се чудя как да продължа. Тогава поглеждам нагоре – имаме ново раздвижване. Една мравка излиза от дупчицата (от по-малките е), след нея още една по-тлъста. След нея още една (тлъста) и после аз с блеснали очички, че играта продължава аха да се появи четвърта, но явно блясъкът в очите ми я заслепи и тя се прибра да търси визитката на офталмолога си. Като я видя, че се крие и една от тлъстите се прибра. Останаха само двете първи мравки и аз. Аз и те. Устремиха се по-гредата посока гардероба, но реших че днес достатъчно съм научила за живота на мравките и техните коридори за атака и бягство. Сложих ги в кофата и ги изпратих на спокойствие да се разхождат под звездите и луната – в тази романтична пролетна вечер. Благодаря за любопитството и търпението – моето и вашето, ако открия още неща за мравките (като това защо ако сложа две тръгнали заедно в кофата и после трета, една от двойката влиза в контакт и се опознава с пипалца с „новата“) ще пиша пак. Ако се интересувате от животът на мравките се надявам да изберете къща на село, а не стъклен аквариум у дома. Доста по-интересно, активно и изненадващо ще е!


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.