В рубриката по детски любопитно, ще ви запозная по-отблизо с едно животно, което се оказва, че наистина е доста любопитно създание. Мравояда на пръв поглед буди усмивка по лицата на хората поради вида си, но наред с хумористичната си визия това животно е много интересно.

Едно от нещата които леко ме смутиха, е че има мравояди които са по-дълги от мен. Най-големите екземпляри от вида Мравояд Гигант достигат до 2.4 м. с опашката, като се замисля, това си е бая не само за дребен човек като мен. От друга страна най-малките видове мравояди са с размера на котка, едва 35 см., с други думи разнообразие не им липсва. Но да се върнем на гигантите, те винаги са по-интересни – освен внушителната си дължина, височината също не е за подценяване – 120 см. до холката (плешката). За сравнение понитата са средно с височина от 80 до 110 см. Та значи, може вместо пони да купите на своето дете мравояд. Друго предимство в полза на екзотичното животинче е че то няма как да ухапе детето ви, за разлика от темпераментните дребни кончета – мисля че са така енергични, а понякога и направо агресивно, защото имат комплекс за малоценност от конете, но няма пони което да си признае.

Относно разцветката и външния вид на мравоядите мисля да оставя снимките да говорят, аз ще ви запозная с отвъд очевидното за тези плюшковци.

Става дума за храната и храненето, това е любима моя тема и затова с учудване открих, че тези животинки са дарени от природата с възможност за страхотно чревоугодничество, но не се възползват от него и показват доста … разум. Става дума за следното, мравоядите ядат основно термити, като за целта имат доста големи нокти на предните лапи, с които разкопават термитника. След това поглъщат плячката си посредством своя дълъг, гъвкав, бърз и покрит с лепкава слуз език – е това не е най-любимата ми част, но нека продължа към интересното. Мравоядите могат да си пъхнат езика в мравуняка и после да си го приберат обратно около 150 пъти в минута, а понякога и повече. Надявам се оценявате тази способност на мравояда и ме разбирате по правилния начин :о). Та да не се разсейваме и да се върнем върху гигантския мравояд, за да се нахрани са му нужни около 30 000 буболечки на ден. Тъй като мравоядите нямат зъби, естествено ще възникне във вас въпроса как дъвчат термитите, които залепват по езика им. Всъщност те се смачкват от твърдото небце на животинката, а самото храносмилане в тарбуха им е подпомогнато от камъчетата и другите песъчинки, които полепват по езика заедно с буболечките.

Упс, пропуснах да спомена най-любопитното, мравояда в сравнение с доста хора се храни с мярка. Тези животни никога не изяждат всички насекоми от даден мравуняк, а оставят в него достатъчен брой буболечки, което гарантиране оцеляването на мравуняка. По този начин си гарантират, че ще намерят храна на тяхната територия и на следващия ден.

Мравоядите са самотни животни, ето защо едва ли ще имате възможността да видите стадо мравояди на паша за мравки. Те живеят над земята, като изключение правят малките видове, които живеят по дърветата. Обичайно гигантите си намират местенце на което да пренощуват, като се свиват на кравайче и се покриват с дебелата си и космата опашка – също както правят котките. Друга прилика със семейство котки е начина на самозащита, мравоядите атакуват с подобните на саби предни нокти. На практика мравоядите имат пет пръста на всяка лапа, като три от тях са най-видими поради по-открояващите се нокти, а петия е напълно закърнял.

Относно размножаването, мравоядките раждат по едно малко, което носят на гърба си докато то навърши една годинка, след това не съм много наясно какво става – пускат малкото да си изкарва прехраната или пък го водят на училище, наистина не знам. По-интересното е, че гигантските мравояди въпреки че живеят над земята имат не особенно добро зрение, за компенсация на това обаче имат силно обоняние, което е около 40 пъти по-добро от това на хората.

Като цяло това са доста симпатични животни, които понякога биват опитомявани и приютявани като домашни любимци. Е аз си имам котка, затова не си правете труда да ходите до Южна или Централна Америка, за да ми хващате такова животинче. Понякога просто трябва да се примирим, че човек не може да опитоми и подслони цялото биоразнообразие в дома си.