Един обикновен неделен селски ден с дете, змия и още нещо. Спокойствие и само спокойствие, както е казал Карлсон!

Лежерен неделен ден. Като никога, всички сме си на село упиянени от мързел – дори и на кучето не му се мърда много. След цяла една пролетно-дъждовна работна седмица тревата е буйнала, а въздухът е натежал от влага. Чудесно време за да провери човек, там ли му е градината или е решила да заживее свой див и неукротим живот. Единодушно решаваме, че днес няма да се коси. Какво ще се прави – мислим в крачка или почти, защото си се излежаваме кой където и върху когото намери. Финализираме дизайна на новата ни ограда и врата, които ще са от ковано желязо. Главният архитект на фамилията иска да има символа на Уроборос. Аз съм си фен така че не ми трябва много да се съглася. Дали от там тръгна или от някъде другаде, но и с Крум (7 годишният) се заприказваме за змии. Предното лято, той бе видял една, която се скри зад кучешката колибка. Преди две лета аз видях друга или пък същата пак в този район от двора на стъпалата, където ще е новата ни врата. Приказваме си ние и си хрупаме череши, но от лакомия или скука решавам да пратя детето да провери дали нашата череша вече е станала за бране и пътьом да нагледа и ягодите. Наш гащорлан излиза и след малко се връща с думите „Видях змия“. Аз нали съм в мързеливо полицейско състояние започвам да водя следствието, като току що преял с понички бюрократ.
– Колко голяма беше?
– Малка, като клонче?
– А сигурен ли си, че не беше клонче?
– Да!!!
– Защо си сигурен?
– Защото имаше очи!
Аз като наистина умрял от скука следствен, продължавам да си задавам въпросите без да обръщам внимание, че не е логично клонката да има очи, та може и да има нещо гнило в Дания!
– Какъв цвят бяха очите й!
– Не, знам не гледаше към мен, бяха затворени!
Вече вземам да се окопитвам и смело заявявам, че ще ида да проверя ситуацията, защото все още си казвам на ум – то ситуация няма. Та излизам смело, вървя си смело и също така смело се заковавам на едно място.
Защото там, в далечината към нашата китна малка черешка имаме асма и тази мити скучна асма изведнъж стана „Асмата“ с главно А в нашата история. На единия колец, забелязвам те това.:

Признавам, че буквално се заковах на място и просто блокирах. Ни приемам ни предавам, чух че моето свидно чадо се показва от къщата зад мен и това разбира се провокира реакция – не не се разпищях да дойде да ме спасява. С ясен, но категорично заявяващ спешността на ситуацията глас му казах да ми донесе телефона. Спокойно, не мислех с телефона си да убивам змията, друго й мислех аз на хубавицата. Предния път, когато Крум видя змия тя бързо побягна и не можах да я огледам достатъчно за да съм категорична сигурна каква е точно. Но сега тя се бе така оплела, че дори не знаех една ли е, две ли са – сто ли са. Щеше да им отнеме известно време за да решат колко са и какви действия спрямо мен да предприемат. А Крум смел и отвержен млад селянин ми донесе бащиния телефон. Сигурно е решил, че ако загина в тази опасна мисия, поне телефонът ми да му остане скъп спомен от мен и да си го ползва, че да не стои и телефонът сираче. Пък баща му ще си купи нов.
Отначало снимах от далече, после се престраших – все пак беше се вързала на възел непознат дори и за морско чадо като мен, та определено имах време да я поснимам преди да ме изяде. Приближих се и хопала ей я на по-отблизо:

Знам, знам какво ще кажете – и аз си го помислих. Красива е!Елегантна, лъщяща на слънцето и наслаждаваща се на собствената си пластичност и прелест. Спокойна и величествена змията просто си ме наблюдаваше и аз просто си я наблюдавах, далеч не толкова пластична и лъщяща. Доволна от храбростта си да я снимам от близо изтичах да покажа снимките на детето и мъжът. След, което някак исках да продължа да наблюдавам тази прелест. И се върнах при змията.

Не ме разбирайте погрешно, мен ме е страх от змии и паяци, вече дори и от мравки и плъхове (това са други едни селски истории). Но тази змия си стоеше съвсем спокойна, не изглеждаше паникьосана от фльонгата на която се бе вързала. И кажете си честно, не сте ли решавали логически пъзели, които толкова да ви запленят че да не спирате да се мъчите докато не го разгадаете? Е как тогава да не му е интересно на човек, кога и как ще успее да се разплете змията? Това беше, нямаше начин да не се върна. Но като се върнах, змията явно вече бе реши логическата задача по разплитането си. За мой късмет само се бе поразвързала. А аз надскочих собствените си очаквания и абсолютно уверена, че тя е прекрасна и безобидна, т.е. без капка разум в съзнанието си реших, че единственото което трябва да се направи е да я наблюдавам и да я снимам. Драмата беше, че изобщо не виждах какво снимах, но виждах змията, което все пак беше по-добрия вариант. Това видео не се препоръчва на лица под 18 годишна възраст … но Крум (7 годишният) го гледа и иска пак да го гледа :)))))

Типично по библейски, змията се отправи към близката ябълка. Дали защото още нямаше ябълки или поради друга причина не се качи на нея, а продължи към туите. Хареса си една и се плъзна по ствола й. Бляско се появи и елегантно се скри.

Всъщност най-хубавата част беше, когато се върнах в къщата и мъжът ми вече бе уверен за вида на змията – смок мишкар. Класика! Много се зарадвах, защото по-рано същия ден когато си говорихме с Крум за змиите му бях обяснила, че смоковете са като кучетата. Те пазят дома от мишки и също като нашата Льольо целта е да „лае“, но да не „хапе“. Е да и смока и кучето могат да те захапят, ако прекрачиш определени граници. Но то и аз мога! Което не прави никоя от нас трите: смока, кучето и аз – смъртоносни. По-скоро уплашени, но не и отровни. Нека и ние и змиите се почитаме, боим, но и пазим едни други – защото споделяме един общ дом. Хубаво е да познаваме змиите, за да можем да опазим и себе си и децата си. Знанието е това, което спасява – не пушката или мотиката.

Интересното в тази история е, че Крум от малък има срещи със змии, определено това го стряска и плаши, но досега никоя змия не е искала да му стори нищо лошо. Хубавото е, че и той го осъзнава. Децата и животните (бозайниците, птиците, влечугите, насекомите) са обединени от това свое желание просто да живеят, без да искат да сторят някому зло. <3

И една любопитна информация, която днес научих – усойниците и пепелянките са от едно семейство – сем.Отровници и си раждат директно змийчетата, също като нас 🙂

п.п. хванахте ли уловката – тази змия бе дълга около 120см., а Крум бе видял малка змия, като клечка …