Днес е 22 Април – Денят на Земята и ще ви почерпя с малко оптимизъм – моят рядко явяващ се оптимизъм, поне що се отнася до чистотата на нравите и порядките ни, като хора. То е видно и от липсата ми на публикации за екология през последните години. Но ето на, надежда има.
По този повод, Денят на Земята, в неделя група деца на възраст от 5 до 45+ 😉 обединени от скаутските ценности почистваха коритото на р.Батова, край село Долище. Имах удоволствието да ме приемат в редиците си, а те нямаха и кой знае колко избор защото нашия Крум от с.Крумово е в отрядът им „Смелите Лълове“.

Няма да ви надъхвам за скаутстването и правотата на неговите принципи. Който иска може да разбере достатъчно от снимките в страницата на СК „Албатрос“ Варна или от други клубове и източници. Само искам да ви покажа красотата на нашата природа, а детския заряд ще трябва сами да си го представите. Моят речников запас никак не е достатъчен за цялата прелест на това да видиш тийнеджъри как искат да прескочат реката за да уловят някоя пластмасова бутилка от отсрещния бряг.

Или пък 8-10 годишни самоинициативно въоръжили се с импровизирани въдици от дълги млади и жилави клони, с които да достигнат до найлонови турбички и запокитени в средата на коритото на р.Батова пластмасови кофи.

Нахлузвайте гумените ботуши и да скачаме в реката. Е аз още в началото цамбурнах мъжката в р.Батова подценявайки нея и надценявайки себе си. Това се оказа не лош ход. Установих че водата е напълно поносима за босо, което значеше че на брега пък щеше да е пълен разкош, който иначе щях да пропусна притеснявайки се, че ако без повод се събуя боса ще внеса излишен смут. Е сега смутът беше за моя сметка и всички се посмяхме, даже и други си признаха че им двака в ботуша. А останалата част изкарах с един смел бос крак, с който газех в реката и вадех находки от там. През това време чорапите от левият ми крак съхнеха на едни храсчета в началото на приключението. А с десният запазих все пак благоприличие и останах с ботуш и чорапи.

Близо час и половина събирахме в чували, а после дружно се върнахме по същия път за да си приберем и изхвърлим събранито:

Изхврълихме почти вичко – без моето пране, което никой не бе прибрал се наложи да продължи да съхне, но вече на нов простир:

Оказа се даже, че заедно с боклука сме събрали и един речен рак, което е добър знак за нивото на замърсеност на р. Батова и предизвика ужвление и надежда за общото ни дело:

След славата ракът обаче нямаше голям късмет тъй като докато пресичаше една локва го блъсна преминаващ автомобил … Но това е една друга мокра детска история 😉 Важното в случая е, че този речен рак недвусмислено показва дълбините до които достигнаха децата за да вадят боклука на всички нас – възрастните, озовал се неправомерно в реката. По-голяма всеотдайност от детската наистина няма, стига им само да имат кауза, в която да вярват и подкрепата на нас порастналите.

На връщане с велосипедите Крум видя фазан на пътя, но велосипедистът-охлюв (аз) докато го настигна по баира нагоре не успях да ви го снимам. Затова пък може да се освежите с красоатата на пролетната река. Не така пълноводна както преди години е била, но поне не е пресъхнала (накъдето е тръгнал един от големите язовири в региона язовир Цонево). Темата със сушата, обезлесяването и конвнционалното земеделието е дълга, сложна и депресираща, затова нека не помрачаваме настроението и храносмилането на околните и на нас самите.

А това което този ден ми припомни лично на мен е, че заедно наистина сме безстрашни, неуморни и най-ценното щастливи. Благодарности към всички, които възпитават грижа към себе си, към ближния и към природата, благодарности и към СК „Албатрос“.