И сега на къде?
09 май 2013
Тъй като неделя наближава ми се щеше да напиша нещо, което да ви помогне по някакъв начин в решението какво да правите в деня на вота: да гласувате или не; да подкрепите десни, център или леви. … Обаче после се замислих – аз не искам никой да ми помогне да направя своя избор. Всъщност ние сме достатъчно интелигентни за да можем сами да вземаме решения и независимо от това какво изберем да можем след това да продължим, да не загубим критичност, активност и разум. И реших, че ни трябва нещо положително, нещо хубаво, нещо ново и смислено. Та се размечтах и се разрових из моите любими зелени сайтове и видях редица уникална (умни и практични) сгради, продукти, идеи и услуги, красиви произведения на изкуството и един пълен с възможности свят. После пак се сетих за изборите и ми стана тегаво. Сетих се за идващото лято и покачването на цените на тока, за това от къде тръгна всичко и на къде върви. Да неделя наближава, но ще мине и след това какво?
Испания
,но не като емигрантска дестинация, защото емигрант това си е изгнаник. Говоря за Испания, която е южна страна, но всъщност по едно доста си прилича с Германия. Как? С енергетика. През април тази южна страна в криза произвежда 51,8% от електроенергията от възобновяеми източници. Тенденцията е техният ръст да продължи с все по бурни темпове. Ако през 2006г. едва 19% от ел. енергията е продукт на възобновяемите източници, то през 2010г., 2011г. и 2012г. достига 32 – 35%. И ето ни в 2013г. където 25% идват от водата и водноелектрическите централи, 22% от вятъра, фотоволтаиците дават 3,6% а слънчевата топлина 1,3%. Вода, вятър, слънце – това което е нужно за здравето на тялото е и рецептата за здравето на икономиката. Простичко и за сега скъпичко, защото новите неща винаги са по-скъпи в началото, но се изплащат доста дълго време и няма „ситен шрифт“ към нашето здраве, това на наследниците и на земята ни.
Испания е в нещо като криза, но пък продължават напред, защото друг изход от кризата няма. През 2020г. само от вятър те ще произвеждат 40% от електроенергията си. И бизнеса действа – сам и все в тази посока, без пари от държавата. Става дума за несубсидирана соларна централа за 250 МW, което се равнява на един блок на АЕЦ, но без отпадъка и риска.
И ние сме южни и ние сме в криза, а дали съм се размечтала прекалено зависи от тази неделя, но най-вече за това след нея.

