Януари месец бавно си отива, но не и зимата. Обичайно през студения сезон качеството на въздуха който дишаме е лошо. От една страна защото по-рядко проветряваме, а от друга защото голяма част от населението се отоплява с твърди горива, които замърсяват въздуха с който проветряваме. Разбира се би било хубаво всички да мислим за природата, но в края на краищата основния мотив е икономическия. Пък и трудно може да се каже кое колко “струва” на природата. За това важните решения всъщност са тези вземани не от индивида, а от власт имащите. А власт имащи са от една страна политиците, а от друга учените. Днес залагам на вторите и това си е съвсем заслужено. Попаднах на един “ефективен и евтин” начин за справяне с проблемите на въздуха в глобален мащаб.

Мястото е лабораторията в Южния Калифорнийски Университет в Лос Анджелис. Екип от учени, включващ редица имена, най-известното от които е това на проф. Джордж Олах (нобелов лауреат по химия за 1994г.) А причината да споменавам за тях е – polyethylenimine, това е особен вид пластмаса способна да поглъща големи количества въглероден диоксид (CO2) от въздуха.

Въпросният полимер от семейството на пластмасите се произвежда лесно при ниски разходи, като поглъща въглеродния диоксид директно от въздуха. Материалът може да поема CO2 само чрез повърхността си. Та колкото повече повърхност, толкова повече погълнат въглероден диоксид. За тази цел учените го разтварят в метанолов разтворител и го поставят върху силициев двуокис. И за да не ви затормозявам с повече химия, ще кажа че резултата е евтино произведен твърд порест материал, съставен от микроскопични капчици стъкло. Голяма повърхностна площ, голямо изчистване на въздуха.

За съжаление полимера се разгражда при високи температури и това няма да му позволи да бъде използван за поглъщането на CO2 директно от комини и ауспухи. Но пък могат да се направят “абсорбиращи дървета” които да изсмукват излишния въглероден диоксид от въздуха.

Въпроса обаче е какво става с CO2 след това? Решението е погълнатото съединение да е полезно, като бъде използвано в други реакции. Едно от приложенията е от натрупаните количества въглероден диоксид да се произвежда енергия. Това може да стане като към изсмукания от въздуха CO2 се добавят свободни водороди и по този начин да се образува метанол. Последният е от семейството на алкохолите и е известен още като алкохолно гориво. Метанола има високо октаново число, което значи че топли много при изгарянето си.


Сателитна снимка от 2003г. В червено са местата произвеждащи вглероден диоксид, а в синьо тези които го поглъщат.

Въпросната абсорбираща пластмаса има и други приложения. Polyethylenimine може да бъде използван и за изработката на метални батерии, които да събират излишната енергия произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). За да се освободи насъбраната в тях енергия обаче се използва кислород от въздуха. Проблема е, че не трябва да се прокрадне с кислорода да влезе и CO2 тъй като той ще влезе в реакция и енергия ще изчезне яко дим. За целта новата свръх абсорбиращата материя ще гарантира това да не се случи. Не че до сега не е имало вещества и материи с подобни поглъщащи функции, проблема при тях обаче е че са доста скъпи за производство.

Е толкова за новата полезна пластмаса. Всъщност всичката пластмаса е полезна, вредното е ако не я рециклираме след като стане непотребна. А тази по-горе се рециклира, също като кофичките от кисело мляско. Няма как трябва все някакво усилие и от нас обикновените хора, за да могат и останалите в системата да си свършат работата.
Жълтият контейнер – за да не стават грешки.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.