Днес е първият учебен ден. Честит празник на всички, които го приемат по-този начин. Та празниците на всякъде по света са свързани с 2 неща: ядене и пиене и нови дрехи и обувки. Днес изненадващо и за мен ще загърбим храната и се отправяме из дебрите на модата. Целта е проста – да ви почерня малко празника 😉 но честно, правя го за добро. Сега ще ме разберете.

През 2010г. модната индустрия е генерирала 2 560 билиона долара – уха. Като се очаква през 2014г. само детския сектор да нарасне с 15% и да достигне приходи от 186 млрд. долара. Не по-лошо е положението с мъжката и дамската мода, които след 2 години ще се радват съответно на повече от 402 и 621 млрд. долара. Сигурно вече почвате да се ядосвате, защо не сте се захванали с мода. Е недейте, това е доста черен бизнес и то буквално.

Между 52 и 54% от световното производство на влакна (прежди, конци и тинтири минтири) се падат на Китай, което прави 41,3 млн. тона годишно.

И преди да поздравите печелившия индустриален модел в братски Китай, нека допълня че зад тази цветна палитра от влакна, тъкани и печалби в различна валута се крие нещо доста по-тъмно, та направо черно.

С това си първенство в класацията за пазарен дял и приходи Китай си довлича и 3 милиарда тона сажди годишно – и то само от сектора с влакна и тъкани. Ето на това му викам аз проблемче. И както се досещате проблема със саждите и замърсяването не е само на китайците. Пък и с тази черна отрова не изчерпваме темата за модното замърсяване. Една тъкачна използва около 200 хил. литра вода за всеки тон боядисан плат. Резултатът са мъртвите реки, които менят цвета си според модните тенденции.

В същото време, милиони тонове текстил годишно биват боядисани в грешния цвят, което предполага ново боядисване на същия плат или на чисто нов такъв. Добре че има по-евтини модни марки, които да усвоят „грешката“ и да намалят бизнес щетите от обърканото производство. Обаче кой ще поеме щетите в природа – простичко, пак ние ;). Така за 2010г. текстилната индустрия се нарежда на трето място в класацията на замърсяващите водите производства в Китай с общо 2,5 милиарда тона отпадни води годишно.

Според доклад на Greenpeace изнесен тази година по повод деня на водата 22 март, дори и да купуваме скъпи модни марки, пак нямаме гаранции и може да тровим водите, храната, себе си и децата си, тъй като в черната модна индустрия са имената на брандове като: Abercrombie & Fitch, Ralph Lauren, Calvin Klein и др.

Наистина продажбата на „стил“ и „лукс“ се оказва доста черен бизнес, който може да почерни цялата планета – буквално. За щастие Greenpeace са си Greenpeace – все така упорити. Първата стъпка бе през 2011г. с доклада им Durty Laundry, който показа това което се случва в Китай при производството на тъкани за компании за облекло и спортни марки – милионите литри опасни вещества които чрез реките плъзват. След което последваха още такива доклади. Целта бе постигната, Greenpeace провокира бизнеса да елиминира вредните химикали от производствата на своите продукти до 2020г. Някои от големите поеха този ангажимент, като например марките: Nike, Adiddas, Puma, Li-Ning, H&M и C&А. Сега кампанията „Detox“ май навлиза и във втората си фаза, тази която касае всички ни като потребители. Целта е да си дадем сметка, какво ни коства всяка една модна покупка и ако все пак решим че ни трябва още една дреха или чифт обувки, то да поощрим тези производители които са се постарали тя да е по-безвредна за планетата, което автоматично я прави и по-здравословна за нас. Ето защо е важно да станем информирани потребители: да четем, проверяваме и коригираме пазара и поне малко ефекта от присъствието си в природата.

И нещо безмислено за финал: Ако приемем че всички 7 милиарда хора имат само по един чифт панталони и яке, това прави 21 милиарда дрехи. Та за да ги избори на един човек ще са му нужни около 672 години. Безмислена калкулация, също колкото е безмислено купищата дрехи и обувки с които сме се заринали 😉

Относно цифрите по-горе може да видите тук.