Не ги познавам, не съм ги виждала и не съм ги яла, но това трябва да се поправи. Днес ви предлагам близка среща с 10 странни вида ядки, за които ако някой ви каже може спокойно да не му повярвате. Всъщност не всички от изброените по-долу влизат в определението “ядки” дефинирано от учените, но всичките си заслужават да бъдат поне видени.

Коко де Мер (Coco de Mer) не само звучи екзотично, това е вид палма чиито корени са от ерата на динозаврите. Уникалното растение живее до 400 години и е двуполово – има мъжки и женски екземпляри, а това което ражда трудно може да бъде пропуснато в случай че се отбиете на Сейшелите. Чудни острови раждащи чудни ядки (до колкото кокосовия орех е ядка ;)). Плодовете Коко де Мер са меко казано впечатляващи, една от причините за това са размерите им, а другата формата. Ето ги и тях – Коко де Мер наричани още “любовни ядки”, точно поради горните две причини:

Едва ли ще ви учуди, че това са най-големите семки в света 😉

Candlenuts или Kemiri са ядки от Индонезия с богато съдържание на мазнини. Това е и причината в миналото да ги ползват за свещи. Приложенията им обаче са много и наистина разнообразни, тъй като тези ядки са известни и се използват широко в Югоизточна Азия. Древните хавайци са използвали наниз от тези ядки върху палмов клон за отмерване на времето, като са ги горяли едно по едно. Тези вкусни плодове идват на запад едва след измислянето на хладилния транспорт, който не им позволява да гранясат. Candlenuts се използва за направата на гъст сос използван при готвенето на зеленчуци и ориз. Но ако не ви се намират candlenuts може да ги замените с макадамия, която има сходни качества въпреки сериозната разлика във вкуса. Но най-добрия начин да не объркате рецептата с kemiri е като отидете в Малайзия или Филипините и ги опитате на място в местната кухня.

А тези по-долу дали са ви познати?

Това са ядки от Кола (Kola nuts).

Ето и нещо по-познато, но всъщност време напълно непознато:

Червения орех е плод на старомодното “облагородяване”. Взета е клонка от Персийски червенолюспест орех и е присъден към традиционния английски, така се получава и тази позната по форма и размер ядка, но с червен цвят на външната обвивка. Опиталите ги твърдят че отсъства лекия танинов вкус и са малко по-мазни.

Нататък в дебрите на непознатите ядки – прилепови ядки или bat nuts.

Тези ядки приличащи както на прилеп, така и на глава на бик могат да се ядат сурови, сварени или пържени. И все пак не се препоръчват да се ядат сурови, тъй като са приносители на някои паразитни чревни болести. За най-безопасен начин на консумиране може да се счита яденето на индийска кухня, в която се използват широко.

Всъщност ако ви се похапват чудновати и нови плодове и ядки, точното място е Югоизточна Азия. Затворете очи и посочете на посоки, някоя страна в тази част на света и със сигурност няма да сгрешите.