Имаше едно време едно агънце. То беше като всички останали малки овчи бебета – пухкаво като захарен памук, но за разлика от повечето си връстници бе розово – е не съвсем цялото, а само телцето му. Ще кажете „Хм, как така розаво агънце …“, но поспрете за миг, преди да продължите като сериозния чичко от детската „Оранжева песен“:
„Ала чичко строг, брадат,
появи се в къщи.
Щом рисунката видя,
мигом се намръщи.
И отсече важно: Не!
Ти грешиш! Така не е!“

Питам аз, щом небето по залез може да бъде пурпурно розово, защо и едно агънце, да не може?

Розоовееше си то сладко и добро, хрупаше свежа тревичка. Е къде свежа тревичка, къде нарцисите на съседката. Но все пак кой се сърди на едно невръстно бебе, пък било то и бебе на овца?

Подскачаше навред с другарчетата си, всички те свободни и чисти, като свежата пролетна утрин навън. Животът си вървеше съвсем нормално, защото макар и розово, агънце си беше съвсем нормално – обичаше да играе на гоненица, закачаше се с възрастните овце,

радваше се на жуженето на пчеличките събиращи медец из пролетния кукуряк, наслаждаваше се на топлите слънчеви лъчи през деня, а нощно време се гушваше на топло в своята майка.

И ако рая за децата изглежда точно така – слънце, зелени поля и неспирни игри, то направо да се зачудиш защо неговата майка все бе една такава странна, блееше за щяло и нещяло, в празен овчи поглед?

Е разбрах аз защо тя бе такава, а също и защо агънцето бе с розово телце. И дори и на вас ще кажа – и да искате и да не искате. Причината не бе, както някои – дори и аз подозирахме, че майка му се е хранила нездравословно по време на бременността и е поглъщала големи количества захарен памук. Учудващо, но – не!
Всъщност нашият безименен герой, се е родил бял като чиста януарска снежинка.

И още тогава съдбата му е била предопределена – да порозовее. Мацнато било с червената боя, а майка му всячески се мъчила да я изтри от телцето му.

Единствения резултат бил, че разнесла боята по цялото му пухкаво кожухче и то станало розово. Замислената овца всеки ден се чуди, дали е успяла да промени съдбата на своето дете? Звънът на великденски камбани, за нея може би ще бъде тъжен и тежък, но знае ли овца – може и да е весел и празничен? Календарът неспирно отброявал дните до Великия ден, всеки в очакването на неговото си чудо. Едни се надяват то да изглежда така:

А други, така:

А аз ще си творя моите си чудеса – е няма да открадна нечии агънца, толкова бръмбари в градината още нямам. Просто знам, че дори и да не ям агнешко, ярешко, телешко, брунтозаваърско и т.н., няма да остана гладна на Великден.

Нека бъдем добри в делата си и да обичаме ближния … дори и той да не е сготвен!