След статията Защо рибата чук има такава глава? продължавам курса „Близки срещи с деца: Част 1 – Странно-интересни детски въпроси”. Днес загадката е „Плуват ли мравките”. Отговорът е – Да, но преди да си представите как мравка си слага шнорхел и маска или пък тренира в басейн 200м. кроул, нека поясня, че нещата не стоят точно така.

Мравките са уникални животни, защото тяхната сила е не в големия им брой, а в стройната им организация. Ред и дисциплина в името на общата им цел – да оцелеят. То се е видяло, че ние хората още сме далеч от единния разум, който да ни помага да не се саморазрушим, но пък лека полека се учим. Например червените огнени мравки от Южна Америка могат да ни научат как да създадем по-умни роботи или по-добри водоустойчиви материи. Дойдохме си на приказката с плуващите мравки. Може би е по-точно да се каже дори –плаващи мравки. Ситуацията е следната, червена огнена мравка живее в приятни страни като Бразилия и Аржентина. Проблемът в тези държави е, че често вали и има наводнения. За целта мравките са еволюирали и за да оцелеят си правят сал, но не сал от сламки, кал или нещо друго. Салът се сформира от телата на всички мравки в колонията. И тъй като може да се усъмните в думите ми, ви предлагам следното видео.

Луда работа, мравчена работа. И тук е момента да споделя информацията на учените от Техническия университет в Джорджия, в уверение че мравките или ние с вас не сме луди. Учените обясняват нещата по следния начин. Всяка мравка попаднала във водата остава суха, тъй като тялото и бива обгърнато от въздух, който не позволява на водата да я намокри. Когато мравите са много, те се свързват помежду си захващайки се с крачка и челюсти една за друга. Така образуват една обща въздушна обвивка, която издържа дори и когато салът от мравки е под водата (до около 20см. под повърхността й). Този феномен всъщност е обяснен от физиката със закона на Gassie-Baxter, според който грапавата повърхност позволява да се задържи въздух, който я изолира от водата. В случая грапавата повърхност е тази на телата на мравките. Те са покрити с различни власинки и грапавини. За мен най-интересната част от експеримента е следната: Учените поставят колония от червени огнени мравки в една стъкленица, след това внимателно я за завъртат. Провокирани от въртенето мравките са скупчват и образуват сфера, след което учените поставят топчето от мравки във вода и наблюдават. Веднага мравите от върха на топката слизат към основата и започва един мигновен процес на „разливане”, докато не образуват своя сал – палачинка от мравки. Уникална организацията, признавам отборната им игра е най-силната им страна. Даже учените са сигнали до извода, че тази отборна игра може да се използва и при роботите. Ако не можем да създадем един супер силен или супер умен робот, то може би трябва да измислим много роботи, които да накараме да работят заедно, също като мравките – това е идеята на Nathan Mlot инженер в Техническия институт на Джорджия (един от хората в основата на това изследване). Както сами се досещате другата линия на развитие свързана с червените огнени мравки и техните плавателни способности е изработката на революционна водоустойчива тъкан. Успех на учените занимаващи се с биомимикрията, а на нас обикновените хорица ни остава само да продължаваме да се дивим на природата и да я пазим.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.