Лятото все да привършва, но морето си остава там. Както всичко хубаво, така и всичко лошо вече не ни прави впечатление. Когато стане дума за замърсяване, го приемаме като че става дума за трохи върху килима, които при добро желание ще заметем и ще изчезнат. Обаче замърсяването на водите са всъщност това „замитане“ на боклуците останали след селскостопанската, строителна и промишлена дейност на човека. И когато говорим за замърсяваме на водите, всъщност говорим за свръх популация на едни видове за сметка на други които загива, заради промяна в състава, цвета, кислородното и минерално съдържание, температурата и т.н. на водата. Тази хубава синя бистра вода, която през топлите дни е най-примамливото и желано място. И тук се появява ролята на туризма, който в съчетание с изкуството може и да успее да промени нагласите на 1 – 2 туристи. Все файдица.

Jason deCaires Taylor може и да ви е познат с първия подводен парк със скулптори създаден от него през 2006г.

65 статуи поставени на морското дъно за да провокират към нов живот. Живот за коралите и провокация към тях да се върнат във водите край Западния бряг на Гренада, място което след урагана „Иван“ и „Емили“ през 2004/5г. е опустяло. От друга страна скулптурите се опитват да вдъхнат и нов живот на нас хората, като ни провокират със своето послание стоейки призрачно в морската бездна. Ето тук може да прочетете една любопитна статия даваща различен от родните медии, поглед върху подводните скулптури и изобщо върху системата: изкуство, човек и природа.

След Гренада Jason Taylor продължава своята подводна артистична дейност в Канкун, Мексико където е директор на MUSA (Museo Subaquatico de Art) и prez 2009 -2010 поставя 400 скулптури под водата. Днес той продължава със своята работа да „раздухва“ проблемите на океаните и водите, по обичайния начин и на обичайното място в Мексико. Този път потапя цели къщи, които имат потенциала да дадат ценно убежище на много морски видове. Проекта носи името „Urban Reef“ и обогатява колекцията на подводния музей, която днес вече наброява 450 експоната. Подгответе се сериозно преди да се гмурнете да ги разгледате и дано да ви стигне кислорада, ако ли не ще се окажете в ситуацията на много дълбоководни обитатели – задушени от въглеродния диоксид и липсата на кислород. За да ви спестя това неприятно изживяване ето няколко от новите бетонни творби, които очакват своите нови обитатели, които да ги покрият и да ги направят по=приветливи и не толкова стряскащи и потискащи:

Може би тази тема щеше да е най-актуална след един месец, когато ще отбележим деня на черно море (31 октомври). Но пък не е ли някак странно да отбелязваме дадени факти, само покрай деня упоменат за това. Като че става дума за малки незначителни трохички, за чието „измитане“ е достатъчен един ден. С това подводната туристическа обиколка из Мексико приключи. Надявам се по-силен сезон догодина, за да може повече туристи да се замислят – защо е нужно да има статуи на дъното на окена и дали няма и Лувъра някой ден да сподели съдбата им.