Post_00
Известен факт е че в България имаме страхотна природа и естествени дадености, но все още сме доста недоразвити в много отношение и извинението „има исторически предпоставки да сме изостанали в сравнение с други части на Европа“ – продължава да работи. Обаче нужно ли ни е изобщо извинение или трябва да използваме този факт, като предимство. Когато си изостанал имаш шансовете да прескочиш няколко стъпала и направо да се хвърлиш на по-горното, като си спестиш разни проблеми характерни за силно развитите икономики. Ето например да вземем САЩ. Белият дом постоянно е арена за решаване на проблеми, като почнем от световните и стигнем до най-елементарните битови такива. Всъщност тези два основни типа проблеми са свързани: винаги става дума за пари или ресурси. Обаче световната геополитика не ми е силна страна, така че се захващам с по-лесната, аналогична страна на проблема – битовата.

Ето например разделното събиране на боклука. Ако при американците това е политика водена с години, която включва информационни кампаниии, глоби,механизми за регулиране и десетки милиони долари разходи, то при нас нещата са далеч по-прости – клошари. Имаме си достатъчно бедни хора, отритнати от обществото, които всъщност поемат функциите на въпросното „съвременно“ и „модерно“ общество. Така няма нужда брюнетка Х, караща нов автомобил (произведен 2008г.) и редосно посещаваща „зумба“ да си троши нервите в умуване, как да намери място в полу-професионалната си кухня за няколко хиляди лева, за четири вида контейнера за боклук: пластмаса, хартия,стъкло и биологичен и после да умува къде да хвърли кутията от сок в жълтия или синия. Пък и обичайно контейнерите за разделно изхвърляне са доста далеч от дома някъде между 10 до 200 местра, уморително наистина. Друго щеше да е ако бяха точно под терасата за да може директно от прозореца да уцелиш процепа на новия пластмасов контейнер. Обаче пък отворите са ужасно тесни и трудни за нацелване, което обяснява обичайната неразбория около тях. За това може би много по-добре е те се държат широко отворени – за да е по-лесно изхвърлянето на боклука и превръщането на целия район в еднородна картина от боклук. Каквото и да си приказваме клошарите вършат работата на брюнетка Х и блондин Y (червенокосите и прошарените да не се чувстват изключени от схемата). Общо взето клошарите са невидимата ръка на нашето образовано общество, което мъчно може да бъде научено да чете: жълто – за пластмаса и метал, синьо за хартия и зелено за стъкло.

Ето за това, как да не е хубаво да си недоразвит, така прескачаш сериозния разход за ограмотяване и приучаване на населението относно това колко ценно нещо са ресурсите и как не трябва да ги пилеем, и просто инвестираш в повече хора с професионална квалификация – клошари. Е може би този пример не е много оптимистичен, така че ще дам един по-приятен свързан с икономията на електроенергия.

Сигурно знаете, че в САЩ сушлните за пране са доста разпространени. Всъщност близо 80% от американските домакинства ползват такива машинки. На пръв поглед нищо лошо – прогрес, но всъщност 6% от разхода за електроенергия на семействата е за сушилни, което показва че те са малко скъпичък начин за да изсушят прането си. От друга страна не особено екологичен и здравословен, тъй като се използва електроенергия която в голямата си част е ядрена или от ТЕЦ-ове, което си е все мръсничко и отровно. От друга страна слънцето е по-добрия начин чаршафите да станат по-бели – без химични препарати. Ето защо американците имат едно предизвикателство повече, как да ограничат използването на сушилни, след като едва 1 от всеки 3-ма счита, че сушилнята не е задължителна за домакинството.
Post_04
Една от идеите на еколозите е свързана с личния пример на Белия дом, които продължават със своята еко политика. През август бяха монтирани слънчеви панели които да захранват жилищната част на Белият дом. Интересен факт е, че още през 1979г. по времето на президента Джими Картър се монтират първите колектори, но с ремонта при Рейгън (през 1986г.) те са свалени. Както и да е Белият дом, продължава да „позеленява“: зеленчукова градина вместо окосена морава, собствен възобновяем източник на енергия вместо обикновен покрив. Защитниците на природата и на спестяването се надяват следващата стъпка да е собствен простир върху който да съхне прането на „първото“ семейство.

Някои даже подозират, че такъв има, но не се излага на показ. Напълно разбираем, ако семейство Обама не искат всеки турист посетил Белия дом, да заглежда бельото им. Но хората защитаващи здравата финансова и екологична логика са прави, личния пример на Белият дом е силен коз в мотивиране на американците да направят или не дадено нещо. Е при нас нещата са значително по-лесни ние икономисваме този разход и пестим сериозен ресурс за собствени си джоб и за природата. В Европа едва около 50% от домакинстват ползват сушилни, което е хубаво за леля Мария. Представете си само какво щеше да стане с нея, ако на рекламата за праха за пране ползваше не простир, а сушилня. Не ми се мисли.

Е нека се радваме на недоразвитието си, което ни спестява някои грижи. Проблем обаче остават някои други нерешени още от средновековието въпроси, с които ще трябва да продължаваме да се занимаваме. Няма пълно щастие ;)


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.