Имало едно време едно бездомно градско котенце, което в дъждовна утрин срещнало своя спасител в лицето или по-точно муцуната на каракачанката Бенджи. Те заживели щастливо макар и в жк. Възраждане 4. После дори се преместили в по-централната част на Варна. Безгрижно минавали дните им, докато един ден съдбата пак се обърнала с гръб към градското коте. От домашна принцеса, станала селска дворна мома.

Но животът продължил да й показва голите си зъби. Не само, че вече не живеела на топло в уютния дом на робите, които я хранели, галели и пощили, но се появила друга селска мома с която хич, ама хич не мелели брашно – тук на село така се викало, като не харесваш някой. Интересно, а как ли се вика, ако искаш да ми издереш очите? Идеи?

Всъщност както обикновено става, селската котка хич ама хич не се вълнувала от това, че те били две. Лягала там където спяла Сиса, хранела се там където се хранела Принцесата, спокойно деляла с нея подслон, трапеза и внимание.

Ами че то на село така си се прави – всички сме заедно и по полята и по нивята, па и на софрата и в леглата. Но Сиса била от града, много ви са моля. Не търпяла такива неща, как ще дели? И то още повече с някаква си тукашна бъхла. Не, не, ей сега ще си покажела градския маникюр и щяла да го пусне в действие по проскубания кожух на селската просякиня. И така един път, втори път, трети път. Докато на Маца не й писнало и не показала на градската „принцеса“, как живеем тука на село. Профилактичен пердахо-инструктаж и после всяка жаба да си знаела гьола и купичката с храна. От този ден нататък двете се разминавали само с едно изхъхкване от страна на града, към селото. А селото закачливо удряло един бърз прав към градаси и после хапвало сладко я сух залък, я празнична трапеза – без претенции, без забележки, само с усмивка.

Отново минало време и Маца я напъхали в транспортната чанта. Е сега Сиса се зарадвала – знаела какво я чака тая селска побойничка без обноски (нищо, че тя самата била започнала препирнята). Ще я водят в града, на едно място дето мирише странно и има и други котки и кучета – кои в клетки, кои само вързани. Ще остане там ден, после ще я върнат на село и ще я боли коремчето, както и нея самата, когато я кастрираха. Е хубавото е, че ден два ще постои в къщата – там ще лежи на мекичко и на топличко. За тая награда си струва болката.

И всичко се случило точно както градската предрече. Ама не съвсем.

В един момент Маца изчезнала – ех, че щастие помислила си и Сиса. Радвала се, радвала докато един нещастен ден не забелязала през стъклото на вратата на къщата, че …. не не може да бъде Маца не била изчезнала. Маца живеела в къщата! В нейната къща! Там където й било мястото, на нея – градската домашна котка. Защо нейно височеството изтънчената, красива и елегантна сива котка била навън сред странните звуци, непознатите аромати и кърлежите, а селската нищо впечатляващо шарена котка била в замъка на изобилието? О не това не можело да остане без наказано Сиса мобилизирала всичката си градска съобразителност и докато й сипвали храна се шмугнала в къщата. Дори и не успяла да се зарадва на успеха си, нещо я връхлетяло като лятна буря, но от козина, нокти и зъби. Какво станало – тая Маца направо се превърнала в нинджа. И този път принцесата била права за просякинята. Маца станала мама нинджа и като истиска стравница бранила крепостта на своите котенца. А те милите нищо и не подозирали. За суровия живот навън, за обратите в живота и за това как от принц лесно се става просяк. Само да почакат и ще разберат. Такива горчиви и несъмнено верни мисли се въртели из главата на детронираната принцеса Сиса гледайки сияещите малки пухчета любов, ревностно пазени от  своята майка. Доскоро Просякиня, а сега Принцеса. Но както знаем, всичко е до време.

• по вдъхновяващото сравнение на Асен Николов.