Понякога хората задават простички въпроси, на които, случва се не рядко, е трудно да се отговори. Един такъв въпрос е: Защо природата е важна? Вашия отговор може да е, нещо от сорта: Защото ние сме част от нея и не можем без нея. Това си е факт, но звучи малко претенциозно и общо, а аз искам да дам един по натурален и практичен отговор, който ще звучи много по-силно.

Природата е вдъхновение, да това също е доста сухо и академично, но нека да довърша. Когато чуете тези две думи: „природа” и „вдъхновение” в едно изречение сигурно веднага се сещате за импресионизма или поне за картините на Моне.

Безспорно импресионизма е този който търси вдъхновение в света отвън и премахва стандартите търсейки естественото, обичайното, натуралното. Но природата далеч не е само вдъхновение за хората на изкуството. Природата е вдъхновение за наука и тук стигаме до същината, до биомимикрията. Това е наука която стъпва върху природата и търси в нея решения на човешките проблеми, често пъти имитирайки я. Ето няколко съвременни примера:

Eastgate Centre в Зимбабве е търговски и офис център с площ на търговската зона 5,600 m², а на офис зоната – 26,000 m² и с 450 паркоместа, с други думи не е никак малка. Впечатляващото обаче е климатичната система, която за първите 5 години е спестила 3,5 милиона от климатизация, затова и наемите са с 20% по-малки сравнено с тези в новопостроените съседи. Причината са термитите. Учените установили, че в термитника винаги температурата е около 310 С, независимо че навън тя варира от 20 до 420С. Сканирали, направили 3D модел, изследвали, изчислявали и утсановили, че термитника така е построен от обитателите си, че регулира сам температурата в подходящи градуси. Взели опита на термитите и го приложили в Eastgate Centre – просто и ефективно. За не вярващите могат да погледнат тук.

Акулата и нейната кожа дават отговора: как да се намали количеството гориво използвано във водния транспорт. Учените създават покритие за корпусите на кораби, подводници и дори бански костюми, което наподобява кожата на акула и снижава триенето с водата, което пък намалява разхода на гориво.

И докато сме на морска тематика, нека спомена и за фосфорисциращите декоративни рибки. Те наистина са доста ефектни, но и полезни за научни проучвания. Протеина който причинява фосфорисцирането, може да бъде добавян в други молекули, които да бъдат проследявани и така да се установи тяхната роля за живите организми.

Продължавам с дисплей технологията от 2007г. известна като IMOD е базирана на отразяващите свойства на морфо пеперудите. Това е технология сходна на LCD дисплеите, но честно казано единственото което ми стана ясно за нея е, че генерира различните цветове на база отразена светлина. Това прави разхода на енергия много малък, като в същото време не забавя времето за реакция при смяна на образа.

Няма как да не споменем и самолетите. Все пак за никой не е тайна, че те са вдъхновени от птиците, но не само първоначалната идея е взаимствана от там, а и нововъведенията. Учени от Penn State University разработват крила на самолети известни като Morphing Airplane Wings, които да променят формата си според въздушните условия. Учените отдавна знаят, че различните птици имат различни криле в зависимост от средата в която живеят. Основавайки се на това те опитват да създадат криле които да се променят според условията и функцията която трябва да изпълняват, придобивайки най-подходящата форма.

Друга щуротия покрай самолетите е само-заздравяваща пластмаса. Мда, учените работят по материал който се самовъзстановява, както нашия организъм когато е одраскан или наранен. Когато се нараните тромбоцитите в наранената зона се слепват помежду си и спират кървенето, този принцип прилагат и учените. Създали са кухи нишки, които са пълни с епоксидна смола, когато нишката бъде прекъсната епоксидната смола изтича и запълва наранения участък.

Паяците също може да се окажат важни за инженерите. Има един вид паяци, чиято мрежа е толкова здраве колкото и Кевлар (материята от която се правят бронежилетките). Ако учените вложат достатъчно усилия могат да използват опита на паяците и тяхната паяжина, за да изграждат на същия принцип парашутни въжета, кабели за висящи мостове, изкуствени сухожилия в медицината и какво ли още не. Подобни идеи има много, ето още няколко: соларни панели с формата на листа, тъкан за плувни костюми със структурата на акулска кожа, събиране на вода от мъглата както правят някои бръмбари, лепило по примера на мидите и какво ли още не част от проекта Nature’s 100 Best събиращ най-добрите идеи и нововъведения.

Ето и едновидео:

Изобщо примерите за биомимикрия – научни постижения вдъхновени от природата са стотици. Така че това е само началото. Проблеми винаги ще имаме, а решението винаги ще е пред нас – просто трябва да погледнем навън.


| RSS feed for comments on this post

One Response

  1. 1 Еко-Ехо Общество и екология » Плуват ли мравките?
    2011 апр 28

    [...] водоустойчива тъкан. Успех на учените занимаващи се с биомимикрията, а на нас обикновените хорица ни остава само да [...]