Виждали ли сте как децата от „малаата” си играят, било то с гума от автомобил, с някоя счупена играчка чието предназначение не знаят, но не им и трябва – те си имат собствена игра и идея за тях. Сещам се, че и ние в нашия квартал си играехме с какви ли не обикновенни предмети, вдъхвайки им съвсем друг смисъл и живот. Баща ми също ми е разправял за подобни игри в детството му. Май всички сме ги имали, предполагам и децата ни (ще) ги имат – дано. Хубави мигове, весели спомени, а за някои това е професия: правенето на играчки от неща изпълнили вече първоначалната си цел.

Нека ви запозная с Martine Camillieri. Човек на изкуството решил да се специализира в трансформирането на предмети от ежедневието в играчки – едно позабравено изкуство. В конкретния случай то изглежда ето така:

Наистина добре свършена работа. Не прекия екологичен ефект от подобен род играчки е най-същественият. Разликата между тези детски колички и онези от магазина е в посланието и възпитанието. И все пак не забравяйте да се забавлявате и по-възможност включете и децата ;) Приятно шофиране.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.