Мисля, че е силно погрешно (ама как го казах само) да се сещаме за културата, езика и великите си личности само по празници. Ето защо пускам тази статия през един съвсем обикновен делничен ден, какъвто е днешния. С това се надявам хората които носят в себе си духа на българщината да я оценят, заради това което е в тях, а не защото на календара днешния ден е отбелязан в червено и трябва показно да засвидетелстваме своята почит към нещо и/или някого.

Статията ми тръгна от един разговор с Мария Петрова (привет адаш и мерси за вдъхновението), в него аз използвах думата „чалга” като визирах много съвременни „феномени” в днешното ни общество, далеч извън музикалните аспекти на значението й. Стана дума, че не е коректно от моя страна да използвам така „широко и многостранно” дадената дума и тогава се замислих – всичко се променя спор няма, но това което най-малко забелязваме как се променя е нашия изказ, думите които употребяваме и значението което влагаме. Ето защо се разрових и за други думи които в миналото са значели едно за нашите прабаби и баби, а днес ние ги употребяваме в далеч не същия смисъл.

За мен бе любопитно да се разровя за тези думи, надявам се на вас също да ви е интересно.

Нека да започна с нещо тържествено каквато е думичката „бално“ за нас днес, изненада – в манлото, тя се е използвала в смисъла на „тъжно, мъчно, тежко“ и то като се замислиш как човек може да се отреже на един такъв бал, наистина на човек му става тъжно. А на мен примерно ми става тъжно като гледам с какви колиета и гривни са жените по баловете, та си мисля, че в това отношение – бабите ни много добре са разбирали думата „бално“. Всъщност може би идва от „болно“, но няма как да сме сигурни нали, та нека не подценяваме мъдростта на възрастните.

Друга колоритна дума с „б“ – „биба„. Днес много често можеш да чуеш някоя майка подавайки биберона на невръстното си отроче да му вика „лапни бибата“. Някои деца обаче упорито се дърпат и нещат, може би защото знаят от бабите си, че „биба“ значи „пуйка“. Та представяте ли си какъв шок е за едно малко дете, собствената му майка да му вика „лапни патката“, така де „лапни пуйката“ – драма още от съвсем малка възраст, ами ако детето е решило да става вегетарианец?!

И щом ме перна клавиатурата през пръстите нека ви просветя, какво всъщност значи „влагалище“ – моля без догадки, че ще стане страшно. Та в миналото с тази дума хората са наричали чувалите, джобовете или сандъците, логично нали.

Сега малко по сериозно – „доброта“ – днес тази дума рядко се използва и е трудна за дефиниране, но така или иначе едва ли бихте я използвали в смисъла на „красота“. Може би в миналото са виждали основно това което е вътре в хората и затова красотата е била доброта, ако е било така, твърде жалко за нас, че сме загубили до голяма степен тази способност. Днес двете думи са самостоятелни и малцина ще нарекат един и същ човек едновременно и красив и добър, най-малкото от завист няма да си го позволят.

Преминавам нататък към думичката „държава„. Преди това е значело недвижим имот било то земя, нива или лозе, което е владение на един човек. Чудя се дали всъщност в наши дни значението на тази дума се е променила кой знае колко?

Сега искам да разкрия мистерията около имената Мария, Галя и Калина:
„гале, галя“ са използвани в смисъла на бивол, биволче, но това е нищо в сравнение с „мара“ – значещо ялова овца. Е пак аз печеля в надпреварата, кой е по-прецакан. Щях да пропусна „калина“ което в някои региони е ползвано за по-малката неомъжена зълва.

Специален поздрав и за всички мои колеги новинари, дано знаят че тяхната работа всъщност е полска: „новина“ са наричали в миналото новоразораната нива, та по тази логика всички новинари, са работници на полето. Метафората е добра и считам ще се съгласите, че е и доста адекватна.

С риск леко да ви досадя ще ви представя още само 2 думи от купищата езиково богатство което открих. Пример колко положителни хора са моите съвременници е честата употреба на думички като „страхотно“, „прекрасно“, „чудесно“ и най-вече „прелест„. Тази последната не я употребявайте пред прабаба си, защото ще ви изгледа странно, причината е че „прелест“ означава „измама“. Изводите си ги правете сами, интелигентни хора сте де.

И за финал съм приготвила нещо, красиво, звучно и … „таратанци„. Прекрасна думичка, да не говорим за отбора носещ това име, но в единствено число. Та според вас, какво е значението й, нека ви улесня не е „глупости“ нито „врели не кипели“, доста по-прагматично е – крака или чорапи. Като се замисля, ако един отбор се казва „крак“ или „чорап“ дали това значи, че всички в него трябва да сме еднокраки?!

И колкото и да викате „у, ууууу, у“ или в превод „още, ощеееее, още“ мисля тук да сложа точката за днес.

Има достатъчно материал за цял научен труд, но мисля че това е напълно достатъчно за да породя леко любопитство у вас, за това колко богат и красив е нашия роден език, нали така Ферхунде и Али Реза.

В заключение мога да кажа, че от чалгата сигурно са произлезли и добри неща все някъде и за някого, но пък от самата дума „чалга” (идваща от турски) мисля че произлезе нещо наистина любопитно и доста българско в лицето на тази статия. Каква ирония, но пък може да се погледне като довод в моя полза – за толерантност между съседите.

Честит празник, празника на мозъчната дейност – всеки един ден, в който използваме главите си за неща различни от поглъщането на храна.