Дойде ред за следващата специална селекиця от изровени интернет статии и информации. Първата е по-малко интригуваща и по-скоро провокираща към размисъл. Втората е по-човешка и емоционална, а за третия линк … просто трябва да отидете и да видите.

Започвам. Прочитайки статията „Европа пита: как да постигнем повече с по-малко?“ си зададох един въпрос: Дали аз лично използвам ресурсите си оптимално? Едва ли, защото това си е сериозна задача дори и за експертите в областта, които оказва се не ни достигат. Европейския съюз се опитва да наложи политика за максимално оползотворяване на наличните ресурси, с други думи от минимално количество суровина, да се произведе максимално количество продукт. Звучи интересно, но в същото време стои въпроса как това да стане общонационална политика, и не трябва ли всеки един от нас да се опита да оползотворява на максимум ресурсите с които разполага? Статията дава посоката, а току виж някой се заинтригува и реши като порасне да стане експерт по оптимизирането :). Интересно вие какви въпроси ще си зададете, като я прочетете, ако искате споделете. И за да не губя повече от най-ценния ви ресурс – времето, ето и линка към въпросната информация, която има за цел повече да ни наведе на размисъл отколкото да ни информира. Цък тук.

Номер 2: Да си родител едва ли е професия, но пък хората са казали: Няма нищо по-хубаво от това да превърнеш любимото си занимание в работа. Приемната грижа е интересно нещо, може да е професионално, а може и да е доброволно. И в двата варианта има плюсове и минуси, обаче има и много между тях. Най-точна информация може да получите от тези, които са минали през всичко – „Варненските майки“. Те могат да задоволят любопитството ви, или пък да ви дадат ценна информация която да преобърне вашия живот и този на още някой. Така или иначе, инициативата е важна, и никой не губи ако узнае повече за приемната грижа и помогне за нейното популяризиране. Цък тук.

И нещо кратичко, за десерт: За пореден път се уверявам как София е истински столица, и знаете ли защо – защото има хора с идеи, които не им пука от това къде са, а само от това какво правят и какво им се прави истински. А след като нещата се случат, просто си подсвиркват и продължават напред. „Плюс това“ не е кафене, не е галерия, не е работилница за идеи, не е театър, това е всичко което ти трябва за да се чувстваш уютно и да заситиш глада си за какво ли не. Една от проявите на „Плюс това“, която много ме зарадва бе хартиен театър. Лошата новина обаче е, че тя мина и замина, а добрата новина – че се случват и много други интригуващи прояви. За да разберете мъничко повече цък тук. И все пак добрата новина, е че предстоят други събития в „Плюс това“ – следете календара им.

Наистина накрая едно видео, което казва само едно: Всички сме свързани.