Ако си мислите, че ще говоря за Свети Валентин, ще ви разочаровам – няма да е за това. Става дума за здравето ни, онова нещо дето не ни засяга точно сега защото нищо не ни боли, което значи че сме здрави. Да де, ама не точно, защото когато се повия болежката значи вече не просто сме болни, а сме много болни – както се казва отървали сме му края.

Какво ще си помислите, ако някой ви каже: „Боли ме черния дроб” ? Може би, че е прекалява с алкохола или пък с медикаментите, но едва ли ще си помислите – тоя сигурно яде много сладко. Отдавна се каня да пиша за бялата и кафявата захар. Но преди да ги съпоставя нека започна с рафинираната захар.

Основното достойнство на захарта, според производителите й, че е „чиста” съдържа 99,9% захароза (С12Н22О11). Но според химици и медици, нещата за бялата захар са оцветени в черни краски. Точно защото в захарта няма почти нищо, тя не може да бъде усвоена от организма или поне не напълно. Всъщност всеки продукт (растение) който поглъщаме „носи” със себе си и веществата които са му нужни за да бъде усвоен от тялото. Рафинираната захар обаче не носи почти нищо със себе си и точно тук се крие проблема. За да се разгради тя изсмуква витамините и минералите от тялото ви, които сте си складирали за спешни случаи. Ако и те стигат, захарта просто не се разгражда напълно, което пък е още по-лошо. Неусвоената захароза води до образуването на токсини, които убиват клетките. По подробно: образуват се изумени захари с по 5 въглеродни атома, които се натрупват по червените кръвни клетки и киселини които се трупат в мозъка и нервната система. Тези токсични натрупвания пречат на клетките да си набавят достатъчно кислород и по този начин ги убиват. Не знам това дали трябва да се води умишлено убийство или по непредпазливост 😉 Това, че токсините пречат на части от тялото да функционират нормално, убивайки клетките е и причина за появата на дегенеративните заболявания. Всичко това не е новина от вчера, защото Dr. William Coda Martin извежда на бял свят горните факти още през 1957г.

Накратко захарта унищожава всичките ни запаси: тя веднъж ги изсмуква за да се разгради, втори път организма ги използва за да възстанови дисбаланса след избиването на клетките. Така колкото повече захар консумираме, толкова повече изтощаваме тялото си. Организма ни изсмуква различни вещества от всички органи, например взема нужния калций от костите и зъбите, но това не е най-страшното. Когато захар се приема всеки ден, тя не може да бъде изразходена и започва да се трупа под формата на гльокоза (гликоген) в черния ни дроб. Ако продължим с приема на захар, черният дроб започва да нараства за да поеме всичката гльокоза, но и това си има край. Когато черния дроб не може вече да поема, той започва да връща гликогена в кръвта под формата на мастни киселини. Така свръхрезерва от захар започва да обикаля тялото и да търси неактивни зони от него, където да продължи да се складира. Познайте кои са тези зони: корем, дупе, гърди и бедра. Е ако някога сте се чудили защо се дебелее от захар това е причината, но уви килограмите са най-малкия проблем в случая. Защото затлъстяването е само симптом за по-сериозни проблеми. Нека продължим обиколката. Когато неактивните зони също се понапълнят, мастните киселини започват да се оглеждат за нови места по които да се трупат и този път се спират на най-активните органи: сърце и бъбреци. Тези органи започват да забавят работата си, а тъканите израждат. Непълноценното функциониране на сърцето и бъбреците започва да влияе на целия отслабен организъм. Така се появяват проблемите с кръвното налягане, с парасимпатиковата нервна система, малкия мозък, кръвната и лимфна система, ставите и т.н. и т.н.

Ами това е за сладката болка, но само за сега, защото не съм свършила със захарта. И накрая, нека ви поздравя тематично с: