Днес е първият ден от Страстната седмица. Първата асоциация, която човек прави чувайки „сътрастен“ е нещо изгарящо, пламенно и положително. Но страстта в християнството се свързва със страдание, като тази седмица всъщност е Седмицата на страданията, това не е така известно, може би защото сме свикнали да свързваме празниците с хубави неща. Всъщност двете могат да намерят пресечната си точка.

Казват, че под слънцето има място за всички, но не всички са еднакво огряни от него. Много често си мислим, че на нашата улица, то свети по-слабо, аз обаче предлагам да няколко други улици:


Варна, ул. „Драва Соболч” 7А тук се намира социалната кухня, която изхранва над 500 души. На човек се полага по 1,90лв., това е бюджета за една порция. Не е много, но затова пък често се оказва единственото ядене за деня на нуждаещите се, така че стига. Е кухнята не работи събота и неделя … поне докато не се появява група млади хора и не събират пари за това. Нуждаят се от консерви с домати, олио, черен пипер. В много градове има социални кухни, които не отказват подкрепа. Такива има към общината, към някои храмове. Ние само трябва да си изберем на коя да помогнем.

Страдащи има навсякъде и по различен начин. Ако често срещате някой човек без дом дарете му малко спокойствие, като му помогнете с каквото можете: храна, дрехи, лекарства, баня, средства, внимание.

Варна, бул. Цар Освободител № 100 – Център по трасфузионна хематология. Всеки който е на възраст между 18 и 65 години и има поне 50 кг., може да дарява кръв. Всяка година мъжете могат да даряват кръв до 5 пъти, а жените 4. Всъщност лекарите ще са доволни и на 2 пъти годишно, но уви малко са тези примери за които 450 мл. кръв и 20 мин. отделено време не са чак толкова много. И ако докато сме здрави, това наистина не е кой знае какво усилие, то когато се разболеем подобна малка помощ е наистина безценна. Кръвта е нужна както при спешни операции, така и при някой тежки и злокачествени заболявания, при които просто е нужна непрекъснато.

Само 18 на всеки 1000 българи даряват. За да се покрият изцяло нуждите от кръв и кръвни продукти обаче е необходимо дневно кръводарителите да са поне 40 на 1000. Всекидневно у нас пък нужда от кръвопреливане имат над 600 човека. Една трета от тях са деца. За да се осигурят лечебните заведения с кръв и плазмени био-препарати са необходими годишно около 225000 литра кръв, които се даряват от около 500000 кръводарители. в момента се осигурява по-малко от половината на това количество, а тенденцията е за продължаващо намаляване. Кръводаряването е хуманен, доброволен и безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност или поне трябва да бъде. Обаче къде изчезнаха тези етични норми, моля ако някой ги види да не се стряска а да ги предаде нататък.

И като заговорихме за морал и самосъзнание, няма как да прескочим църквата. Да напоследък тя все повече се свързва само и единствено с провини ли се нейни „служители“. Нека не забравяме, че добрите примери обичайно не се набиват на очи, а тихо и кротко си кретат и се мъчат с каквото и както могат да помагат. Едни на самотни майки, други на сираци, трети на гладни, четвърти на болни. Всъщност каквото и както да се оправдаваме, че църквата е нечий инструмент за контрол и т.н., в края на краищата църквата е като нас самите – такава каквато я направим.

Нека си припомним, че тя не съществува заради празниците, а предимно заради делниците и то онези изпълнение с трудности, изпитания и болка. И нека не я загърбваме когато й тя изпадне в трудност.

Независимо обаче за кой от горните актове на човещина говорим, основата се корени в това да имаме самосъзнание. Доброто обаче се ражда от добро и затова най-трудна е първата крачка.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.