Тъй като миналата седмица бе празника на архитектите и строителите (6 октомври), а у нас се проведе акция срещу радикалния ислям, реших да засегна тези две области. И идеалния начин за това е проекта Парк51. Ето каква е работата:

Това е един проект обединяващ последните иновации в проектирането и строителството, зад който стои мюсюлмано-американска платформа, целяща да превърне сградата в духовен мултиетнически и културен център, придобил известност като „джамията на кота 0 в Ню Йорк”. Признавам идеята да се създаде място даващо знание, в което всеки е добре дошъл независимо от пол, раса, вяра и възраст, място обединяващо цялото разнообразие на култури, вярвания, изкуства и нововъведения, е наистина фантастична, само че се притеснявам дали не е и малко утопична, поне за времето в което живеем. И тъй като нямам едностранчив отговор на това кое е правилно, морално, законно и кое не е в Парк51 си мисля в настоящата статия да загърбя предназначението му и да обърна основно внимание на очевидното, а именно архитектурата. Изкуството и красотата не изисква особено много размишления, затова ето ви нещо за да оплакнете очи.

Сградата е проектирана от Michel Abboud от SOMA. Идеята на фасадата е базирана върху основни елементи в арабската архитектура – Mashrabiya, Shanashil (на арабски: مشربية или شناشيل‎). Това е издаден еркер, състоящ се от прозорци покрити с дърворезба. Като това:

Наистина красив и доста характерен за арабския свят елемент, който и тук има за цел да ограничи достъпа на силната светлина в помещенията, предвид факта че централната фасада на Парк51 е с южно изложение. Разбира се съвременната адаптация на този класически елемент, не е нещо ново, нито пък предназначението му. Новото в случая е, че фасадата е и конструктивен елемент (външния скелет) за сградата, като разпределението на пространствата вътре се определят именно от фасадата, т.е. двете са неразривно свързани. Наистина доста „лудо” ми звучи, защото подобен тип фасада няма да предполага стандартно делене на етажи, а доста по „свободно” разместване на обемите вътре. Тъй като обаче, не разполагам с повече информация за вътрешното разпределение, за сега можем само да гадаем. Аз лично се надявам тази сграда да бъде построена, защото ми е много любопитно как ще изглежда от вътре. А и целта е да покрие нормите за получаване на LEED сертификат, но за това още е рано. Ще следя развитието на тази „творба”, защото изглежда обещаваща, дано и предназначението й (едно от многото) – да е център свързващ исляма с грижата за природата остане валидно и в бъдеще.