Поздравление имаме си чисто нова 2012 година. Като се има предвид, че е и единствена, от нас се предполага добре да си я използваме. И понеже хората са казали нова година – нов късмет си мисля за нещо различно. В противовес на празничния и приказен декември ви предлагам един земен и логичен януари. Нека да започнем годината с малко повече разум и научна далновидност. Защото мястото където мечтите стават реалност е научната лаборатория.

За да не е твърде гигантски прехода между края на 2011 и началото на 2012 съм подбрала нещо много земно – хартията. Досега с нея определено е важен и въпреки, че Amazon.com се хвалят че през декември са продали над 4 млн. електорнни четеца за книги си мисля, че две мнения няма – допира с истинската хартиена книга е несравним. Но технологиите са бъдещето защото благодарение на тях се е появила и печатарската преса. Въпросът е дали не е възможно електронен четец за книги с допир на истинска книга?

Има една нация, която съчетава в себе си технологичност и уважение към природата, което може би е причината да са практични обединявайки тези два аспекта от живота ни. Kohei Tsuji и Akira Wakita от Keio University в Япония стоят в основата на нов тъч скрийн дисплей. Към момента екраните на всички нови джаджи представляват слой върху слой от електроника и химически елементи. Японците обаче създават дисплей който представлява хартия едната страна на която е покрита с променящо си цвета мастило, а другата с проводима паста, като по този начин създават ел. верига. Резултата е интерактивен дисплей, който притежава гъвкавостта на обикновена хартия.

New Scientist пишат: „Това е като рисуване на живопис с пръсти, само че без разхвърляните наоколо бои”. При тази технология е нужно само едно докосване и хартията започва да променя цвета си. Всъщност с досега си вие натискате сензор (медна клема) разположен на гърба на хартията. Така се пуска електричество по сребърни жички, което затопля електроди направени от карбонова паста. Излъчената през хартията топлина причинява промяна в цвета на мастилото на поврхността. Всъщност това мастило представлява течен кристал, чиито молекули се подреждат в усукани спирали, когато ги затоплиш. Естествената структура на спиралата взаимодейства със светлината и отразява само някои дължини на вълните й. Материала променя цвета си от червено до синьо и зелено, когато бъде затоплевн – поради промяната на температурата се променя струкурата на течния кристал и от там и цветовете. Не знам до колко успях да ви объркам, за това най-добре вижте следното видео:

Всъщност тази технология позволява много ниска консумация на енергия в сравнение със сегашните таблети и четци за книги. Заедно с това се запазват предимствата на хартията като материал. Първото нещо за което се сетих, когато разбрах за този нов вид дисплеи са „живите” вестници от Хари Потър – онези на които снимките се движат. Чрез тази технология спокойно могат да се правят плакати и книги, а кой знае може дори и таблети от ново поколение.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.