Трудно е да се определи кога започва златната треска на човечеството. Последните маркирани „разтрисания“ за злато са тези в Калифорния и Аляска, но може би е най-добре да си спомняме и припомняме филма на Чарли Чаплин „Треска за злато“, който обобщава цялата картинка. Така популярния лъскав метал продължава да ни тресе, къде пряко – чрез цената на бижутата и екологичната цена на добива, къде не пряко – чрез цената си на световните пазари и стремежът към „повече“ и „още“. Въпросът е можем ли да се излекуваме от болестта на XIX, XX и XXI век?

В университета в Мичиган се събират Kazem Kashefi (занимаващ се с микробиология и молекулярна генетика) и Adam Brown (занимаващ се с electronic art & intermedia – простете невежеството ми за липсата на вещ превод). Те двамата откриват бактерия, която успява да живее при невероятни условия на токсичност, в следствие на което бактериите успява да създадат къс 24 каратово злато. В лабораторни условия екипът установява, че бактериите Cupriavidus metallidurans успяват да живеят върху златен хлорид (течно злато), това е токсично химично съединение срещащо се в природата.

Това научно откритие на микробиологията в комбинация с алхимията творческите възгледи на екипа, създава една арт инсталация произвеждаща 24 каратово злато. “The Great Work of the Metal Lover” е мини лаборатория в която за една седмица бактериите превръщат силно токсичния златен хлорид в самородно злато.

Добрата новина е, че природата продължава да си играе с нас предлагайки ни какви ли не начини да достигнем до златото, но нито един не е достатъчно лесен, сигурен или рентабилен. Допускам, че това ще продължи да е така поне докато не научим урока на Екзюпери, че съществените неща са невидими за очите. А до тогава остава да се питаме какъв ли щеше да е светът ако всички тези усилия в търсене на алхимичната формула за добив на злато, бяха насочени в друга по-полезна посока.