Честита Баба Марта! Пожелавам на мъжете винаги да свързват червения цвят с женската красота, а на жените пожелавам – мъжете ни винаги да са бели пред очите ни ;) Днешния ден за мен е много свързан с 3 март. И двете дати са силно български, типично нашенски, символи на родовата, българската памет. В тази връзка днес ще ни е червено и бяло, и заплетени с доза традиция описващия символиката им.

Всички знаем, че носенето на мартеницата е стара традиция, още преди да станем християни. Легендите за това как се е появила и разпространила са различни. Аз попаднах на 3 варианта, като всичките са свързани с хан Аспарух и неговата сестра, птица пренасяща съобщение от единия към другия и бял вълнен конец обагрен с капки кръв. Ако и вие сте любители на легендите и преданията, най-добре намерете някой възрастен да ви разкаже неговата, а ако не намерите може да прочетете и трите ето тук.

Червения цвят е характерен за жените, дори поглеждайки модните подиуми лесно може да се забележи, че червения цвят си е женски. Рядко мъж може да изглежда стилно в червено, но при жените не е така. Обяснението е простичко и датира още от прабългарско време – аленото е цвета на плодородието и плодовитостта, на зачатието и раждането. Това е женския цвят, този който дава живот, символ на здравето. В мартениците, а и в носиите червеното служи за прогонване на лошото, на злото. В подкрепа на това е и факта че сватбените одежди на жената в миналото са били в червено.

Бялото наопаки, символизира мъжкото начало и силата. Покрай християнството обаче, значението се променя и този цвят започва да изразява: радост, светлина, красота, чистота, непорочност. Това е цвета на Христос, което обаче подкрепя старата традиция, че бялото е мъжкото, силното – макар не физическо силното, а духовно.

И не забравяйте, че невестите носят мартениците отдясно, а момите – отляво. Ергените носят мартеницата си с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възел, за да не се развяват по седенките ;)

И накрая едно много хубаво стихотворение
Баба Марта

Малък Сечко свъсен кихна
и замина си далече.
Баба Марта се усмихна
и на Слънчо светъл Рече:

”Хайде, Слънчо, ставай сине
цяла зима спа на воля,
а сега поля градини
тебе чакат и се молят.

Чакат да ги стоплиш, сине,
да поникнат буйни ниви.
По дворове, по градини
да разцъфнат бели сливи.

Чакат вече и децата
те са палави и мили
разтвори им сърчицата
влей им бодрост, здраве, сили.”


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.