Винаги съм обичала различността, да съм в опозиция и да отстоявам трудноразбираеми за мнозинството идеи. Но не за мене искам да говоря сега, а за инициативата на World Wild Found (WWF) – «Часът на Земята».

Често пъти индивидът, разбирайки уникалността си, решава, че той е най-умният и най-можещият и отрича всичко, което е създадено от друг, и за което не се е сетил той самият. Време е да признаем, пред себе си, че колкото и да сме различни един от друг, колкото и да сме инакомислещи, има моменти в които трябва да се обединим в името на нещо малко по-голямо от нас самите.

Всички знаем, че една птичка пролет не прави, но винаги се почва от тази, първата сладкопойна песен. Понякога остава само тя, отекваща самотно в далечината. Само че е погрешно схващането, че първият е най-важният, без да оспорвам ролята му. В днешно време, се иска много повече кураж и сила, да станеш последовател, отколкото водач. Една от причините, за тази трудна крачка – да последваш някой друг, е че не знаеш дали няма да бъдеш подведен или да злоупотребят с доверието ти. Определено хиляди компании и личности си правят реклама и PR с кампанията “Часът на Земята”, но това се случва на всяка работеща, добра инициатива. Нима са малко фирмите които след горски пожар садят дървета, само защото ще пишат за това в местния ежедневник, така това засадено дръвче, става ли по-малко полезно за въздуха, който дишаме? Не страхът от злоупотребяването с нашата подкрепа трябва да в водещ, страхът не е източник на нищо градивно. Нека водещият ни мотив бъде солидарността помежду ни. Какво по-силно доказателство за това, че ставайки част от нещо по-голямо, не губиш своята уникалност и способност да мислиш, а демонстрираш способността да избираш. Нека поне за 1час в годината да се почувстваме едно цяло с хората, с природата, с планетата.

Тази кампания няма за цел да ви подтисне, напомняйки колко лоши сме ние хората и как само прахосваме и замърсяваме. “Часът на Земята” на мен лично ми напомня колко креативни можем да бъде, когато сме силни. В тъмното винаги е страшно, но не и когато с нас са  1 милиард души, с песен на уста, с китара в ръка, хванати на танци или … ти си избери какво да направиш за 1 час на тъмно, дори и да не е с всичките 1 милиард души :о)

27 март, 20:30ч. – изключи осветлението, включи сърцето си.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.