На планетата има хиляди кътчета, които са неописуеми и едва когато се изправиш пред тях можеш да усетиш величието им. Но най-силно можеш да почувстваш едно място, тогава когато се опиташ да го покориш, но не в смисъла на „налагане”, а в смисъла на симбиоза, тя се образува между природата и човека който върви към върха.

Природата е най-добрия учител, защото това на което може да научи всеки един е просто – Незнаеш на какво си способен, докато не се сблъскаш със себе си. Ако смеете да се предизвикате сами, продължете нататък.

Скалното катерене е едно такова занимание, което дава много и може да отнеме всичко. Въпреки това мащаба на скалите не стряска тези които са решили да премерят силите и волята си и да придобият представа на какво точно са способни. А както знаем себепознанието е основен стремеж на човек, затова как да ги укори човек за тяхната тиха „лудост“.

Предлагам ви две клипчета. Първото може да ви покаже, на какво е способен човек, колкото и невероятно да ви се струва, да това е възможно. Нека го видим:

Незнам дали си давате сметка, какво точно направи този човек току що, затова ще ви дам няколко секунди за свестяване …. Свестихте ли се? След това видео искам да ви кажа само едно: ако някога сте се съмнявали дали нещо е по-силите ви или не – спрете и просто оставете стремежа бушуващ във вас да излезе и да ви покажи, на какво наистина сте способни.

Второто клипче, е черешката на тортата и ще затвърди усещането за способностите на човешкото тяло и дух. Незнам за вас, но аз мисля да го погледна още един път, вижте и вие:

Надявам се да сте се заредили с доза ентусиазъм и упоритос. От тук нататък мога да ви пожелая само наслука из дебрите на собственото ви съзнание.

Тази статия стана реалност благодарение на Пойзън Ivy, шуробаджанащина, ‘ко да прайш :)


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.