Когато видиш нещо, което не разбираш е трудно да пишеш за него. Но пък усещането че си се докоснал до нещо значимо и истински важно не може да те напусне. Това е историята на Сю Остин, която ползва инвалидна количка от 1996г. През 2005г. открива леководолазния спорт и така се ражда копнежа по невъзможното – да се гмурка с инвалидна количка.

Водолазите казват, че усещането при гмуркането, за безтегловност и свобода е неповторимо. До сега не си давах сметка, какво всъщност значи, да се чувстваш лек като перце и свободен от тежестта на тялото си. Може би след като видях човек, който не усеща земята и въпреки това е прикован към нея, започнах да разбирам същността на гмуркането и на това което имам и онова което нямам. Повярвайте, защото няма невъзможни неща

… прочети целия текст»