В продължение на оставащото навън предимно зимно време е част 2 на сгряващите слънчеви проекти. Ако предния път тока не ви е “пернал” достатъчно силно за да ви задържи енергични и през почивните дни, то тогава е задължително да отстраня този пропуск и да ви дозаредя батериите. В края на краищата ако по понеделника се познава седмицата, то по четвъртъка не се познава уикенда … ама какво пък от това. Време е да скочим на борда за да обиколим следващите 3 смайващи соларни проекта на нашата малка, но слънчева планета. Тура включва 2 технологии и 3 страни, едните буквално горещи, а другата духовно разгорещена.

Понеже два от проектите, често са определяни като “фантасмагорични” предлагам да тръгнем от технологиите в тях. Така евентуално, може да ги възприемете по-реалистично и да повярвате в тях. А нали казват, че вярата също е сериозен енергиен източник, но не за осветление и отопление, а за реализирането на идеи, проекти и мечти. Бля, бля, бля, ходом марш към технологията :о).

За соларните кули стана ясно в част 1. Всъщност тази технология е подвид на технологията Concentrated solar power – CSP. Накратко идеята е да се използват огледала или лещи разположени в концентрични окръжности, така че да се събере голямо количество слънчева енергия в една малка зона в центъра. При нагряването на конкретния участък се отделя топлина, която се трансформира в електроенергия. За целта може да бъде нагрявана морска вода или топлината да се използва директно. Тази технология има своите 4 подвида: parabolic trough, dish Stirlings, concentrating linear Fresnel reflector и solar power tower. Материята е доста интересна, но за да не рискувам да отегча някой, ще оставя на всеки да прецени сам за себе си дали да се порови из дебрите на точно този вид знание.

Между другото знаете ли, че пустинята Сахара заема 1/4 от целия континент, т.е. е с площ от 9 млн. кв. м. Температурите са от – 18 до +56 градуса по Целзий.

The Desertec Industrial Initiative
Този проект цели през 2050г. в Африка да се генерира 15% от енергията произвеждана в момента в Европа без всичките ни атомни електроцентрали. Доста амбициозно, а според някои и налудничаво. Мястото е северната част на пустинята Сахара, а целта са 500 MWh мощности изграждането на CSP с. Технологията включва изграждането на познатите ни Concentrated solar power (CSP), като първата стъпка е те да покрият площ от 7,4 квадратни мили и да доставят първите 150 MW енергия от заветната цел.

Преди да стигнем до кулминацията обаче искам да спомена още една технология, която на пръв поглед няма много общо със соларната енергия, но пък ще ние нужна за целите на психологията – за да няма шок и отричане на идеята по-долу :о).

Seawater Greenhouse звучи приятно и е приятно. Това е технология, която решава въпроса с напояването на култури засети в сухи крайбрежни райони. Схемата е, взема се морска вода, нагрява се, изпарява се и после се кондензира – с други думи разделя се солта от водата и готово, ето ви вода за поливане. Уникалното – системата работи като имитира естествения хидрологичен цикъл, т.е. изглежда досущ като естествен дъжд защото е дъжд. Изпарената вода става на пара, която образува облаци, те пък при изстиването си образуват дъжд.

Между другото знаете ли, че в пустинята Сахара дневната температурна амплитуда е около 35 градуса по Целзий, а сезонната 56,5. С други думи приятно място за добив на енергия.

А сега кулминацията

The Sahara Forest Project
Това е проект равняващ се по мое мнение с “висящите градини на Семирамида” с тази разлика че мястото е пустинята Сахара, която още да стане зелено, прохладно и изобилстващо от прясна вода и енергия място. Е ако не бяхте на ясно с горните две технологии определено нямаше да ми повярвате. Сега обаче нещата изглеждат реалистични. Seawater Greenhouse и Concentrated solar power са идеалните партньори допълвайки се блестящо. От една страна енергията ще се използва за обезсоляване, а от друга водата ще се използва за почистване на огледалата, а растенията пък ще намалят значително прашенето им. Чиста работа – преносно и буквално.

Примерът на църквата
Ако у нас е спорно дали и какъв пример дава църквата като институция, то примера на Ватикана безспорно е светъл – буквално. Ватикана всъщност скоро ще е най-голямото соларно „цвете” в Европа. През 2014г. фотоволтаичните инсталации на тази малка държава ще са с капацитет 100 MW.

5000 кв.м слънчеви колектори ще задоволят нуждите от осветление и отопление на града. Панелите ще са разположени в малкото градче Санта Мария Галерия до Рим. Към днешна дата покрива на аудиторията на папа Бенедикт XVI вече е покрит с 2700 фотоволтаични стъклени панела.

Другите зелени планове на Ватикана включват строителството на сгради с нисък въглероден “отпечатък”, електрически папамобил и един Бог знае какво още.

Та с повечко вяра нещата са възможни ;)

Статията е по идея на проектантско бюро Студио А+


| RSS feed for comments on this post

One Response

  1. 1 Антовата
    2012 яну 13

    Вчера германски изследователи излязоха с новина относно CSP Concentrated Solar Power (CSP). Използвайки примера на слънчогледите са установили, че ако отделните огледала в CSP са разположени под ъгъл от 137 градуса ще се намали с 20% нужната за разполагането им площ, без това да причини засенчване помежду им и без да си крадат едно от друго слънцето. Това е още един пример за биомимикрия – прилагайки опита на природата в човешката дейност, за да стане тя по-ефективна.