Преди време попаднах на тази книга. Прочетох рецензията за нея и си казах, че трябва да я купя. Обаче не я купих, поне не целенасочено. Периодично разглеждам новите книги в една книжарница край която минавам. Пореден такъв случай на библио-разходка. Преди още да стигна до сърцето на книжарницата хопала табела: „НАМАЛЕНИЕ“. Гледах и не вярвах, защото сред книгите със съмнително съдържание лежаха не малко бройки от „Светът без нас“ на Алан Уйзман. Първо се усмихнах, но пък после се усъмних дали това любопитно заглавие, не ме е подвело. Признавам своята финална роля изигра цената от 5 лв., която прекъсна размисъла „за/против“. „Светът без нас“ е ще допадне на кого ли не защото от една страна дава цифри и анализи, цитира учени и експерти, а от друга представя едно пътуване из всички континенти, преди, по време и след (нас хората разбира се ;).

Книгата започва с романтичното усещане колко прекрасно е, ако успеем поне за миг да надзърнем в един свят без хора изпъстрен с живот, чистота и свежест. И авторът успява да ни го покаже, такъв какъвто е бил преди нас. Картина от последните остатъци праисторическа растителност в Европа ни показва „изгубения рай“ и действа като остро пробождане от дълбоко поетата глътка свеж планински въздух след дълго и прашно пътуване. А пътуването наистина е дълго. В началото всичко е било диво и необятно. Е и малко страшно в момента в който се появява мегафаунта – динозаврите. Обаче и те имат от какво да се страхуват – появява се Homo sapiens. И тук идва ред на експертните мнения на палеонтолози, археолози, биолози и други лози, които разкриват различни (някои поне за мен нови) версии за това защо са изчезнали динозаврите.

След като сме видели рая (който защо пък да не включва и динозаври :)) е време и да го загубим. Книгата ни връща в днешната действителност и започва да нищи плюсовете и минусите на това което сме направили и онова което ще направим в случай че изчезнем просто ей така изведнъж. Например колко време ще горят нефтените кладенци над и под земната повърхност; ще стане ли тунелът под Ламанша джунгла под морето; кой ще успее да оцелее – котките или кучетата; как почвите се пропиват с олово, което ще се усвои след има няма 35 000 години; какво е мао и американския странстващ гълъб и дали ако изчезнем птиците ще се по-добре или пък точно обратното; какво ще стане с ядрените централи; кое изкуство ще оцелее – как и колко дълго; какво прави природата след Чернобил; кой е единственият бозайника неуловим за инфрачервените сателитни камери; реална ли е възможността абсолютно всички хора да изчезнем в следствие на пандемия; за кои видове сме безценни и кои дори няма да разберат че вече ни няма?

Всъщност това е разказ изграден на факти и догадки за това какво е било преди нас, какво е станало като сме се появили, какво правим в момента и какво ще се причиним ако изчезнем. Въпреки редуването на райски и апокалиптични картини, накрая човек остава с усещането за прилив на енергия и желание за действие. Може би защото е осмислил цялото от което е дребна частичка и факта че щом сме елемент от планетата имаме същия потенциал за развитие, обновяване и хармонично съществуване. Е всеки със своята трактовка на „Светът без нас“. Моята е проста: книгата си струва!