Баба Яга, както сигурно се досещате не винаги е била баба, но затова пък винаги си е била Яга … може би. А ето какво се случило един ден или още няколко след това … може би:
Млада девойка ни много красива, ни много грозна – с други думи съвсем нормално грациозна. За нея това не било от значение, защото живеела в усамотение. Малко в страни от града, на чудна полянка една. Харесвала птички, дървета, треви и за нея природата била най-важна, като чели. Разхождала се сред полята, разглеждала тревата, газила боса в реката. Брала, събирала и сушила, етерични масла доста чевръсто варила. Един ден незнайно как и кога, … прочети целия текст»

Статистически доказано е, че ако живееш в градски апартамент ще имаш по-голяма склонност към пътуване. Всъщност, това е моя лична статистика – 90% от близките ми са приключенци по дух и обичат да ходят или в някои частни случаи поне да си мечтаят, за нови и просторни места. Много често, това са места с красива природа, но разбира се и големите туристически, градски дестинации представляват интерес. Съвсем логично, ключът към тази приятна „зараза“ е в простора. Дори и да избереш да посетиш Париж. Ако имаш силите или опцията да спиш и вървиш придвижвайки се от Лувъра към гробището „Пер Лашез“, значи 99% от времето си на открито и в движение. Останалият 1% е времето прекарано в тоалетната. За скандинавието бодърстването по цяла нощ не е новост. За да види човек Северното сияние, да не говорим – купчина със стимуланти срещу задрямване и не малко търпение. С други думи туристът търси простор, търси новото, търси различното, търси красивото. Е ако нямате време или сили за да пътувате толкова често, колкото ви се иска или списъкът ви с дестинации все не намалява, а напротив – то тогава не друг, ами Аз ще ви кажа решението, което открих. Тръпки ви полазиха нали? … прочети целия текст»

Имаше едно време едно агънце. То беше като всички останали малки овчи бебета – пухкаво като захарен памук, но за разлика от повечето си връстници бе розово – е не съвсем цялото, а само телцето му. Ще кажете „Хм, как така розаво агънце …“, но поспрете за миг, преди да продължите като сериозния чичко от детската „Оранжева песен“:
„Ала чичко строг, брадат,
появи се в къщи.
Щом рисунката видя,
мигом се намръщи.
И отсече важно: Не!
Ти грешиш! Така не е!“

Питам аз, щом небето по залез може да бъде пурпурно розово, защо и едно агънце, да не може? … прочети целия текст»

Много често, хората не си задават най-елементарни въпроси. Доста често не си задават никакви. Както разбирате говоря по-скоро за себе си, без да знам как точно е при вас. Така или иначе въпросът „Защо живот на село?“ присъства в ежедневието на много хора, по един или друг начин. Може вие да обмислят тази стъпка, може ваши приятели или близки да са направили това в активна възраст, може вече да живеете и вие на село, но да се чудите защо сте си го причинили, възможности много. При мен хронологията е следната:

Преди доста време, не помня кой беше храбреца, ме попитаха – „Ама вие наистина ли мислите постоянно да живеете на село?“ Аз с неразбираща почуда, категорично отсякох – „Ами ДА“ и разговора секна. От тогава започна да ме гложди, защо бях така категорична и защо всъщност исках това и знаех, че е точно за мен? Дали защото родителите ми винаги са искали да забегнат от града, но продължават да са си все там. Или нещата са още по-дълбоки – защото в детството ми по време на лятната ваканция когато ставаше най-, най-интересно половината ми приятелчета заминаваха на село, а ние със сестрите ми понеже си нямахме село си стояхме във Варна? Но тия по-дълбоките ровичкания ще ги оставя за Фройд, Юл и останалите им колеги. На които поне за сега не съм клиент. Всъщност за мен вече изобщо не представлява интерес, защо съм била убедена, че „живот на село“ е точно за мен и ще съм много, много щастлива. Вече близо 6 месеца по-късно важното е, че съм тук и още по-важното е да знам защо ми харесва до тук. Само едно мисля важно уточнение: … прочети целия текст»

През тази хубава за мен, а надявам се дваж по-хубава за вас 2016 година не бях много полезна с еко-ехо, но затова пък ми се ще да я приключим подобаващо, освежаващо и с един по-свеж поглед към предстоящата 2017г.

… прочети целия текст»

Няма да забравя когато в разгара на лятото кракът ми стъпи в прохладната Деветешка пещера, застлана от килим свежа крехка зеленина. Наистина си помислих че нито Жул Верн с „Пътешествие до центъра на Земята“ нито Артър Конан Дойл с „Изгубеният свят“ просто фантазират относно съществуването на скрит свят далече от нашите все още „недоразвити очи“ които да оценят видяното. Оказва се, че нашата Деветашка пещера въпреки неповторимостта си е само „малка буква“ на фона на това което може да бъде разказано за най-голямата пещера на света. Ханг Сон Дунг се намира под джунглите на Виетнам и далеч надхвърля традиционната представа за пещера като едно тясно, мрачно и потискащо място – точно обратното. Но нека започна с малко основна информация.

Сред Виетнамската джунгла се крият множество скрити тайни, някои от които дълбоко в земята. Поради трудния досег до Ханг Сон Дунг пещерата е открита едва през 1991г. от местен водач (Ха Хонг), но повече от 18 години остава неизследвана. Местните хора не ходели там защото от входа на пещерата, който представлява дупка широка 30 метра и дълбока 10 м. достигали притеснителни звуци. Последните обаче не смутили британските изследователи, за които това били приятни звуци нашепващи живот – звуци на вятъра говорещи за наличие на подземна река. Така през 2009 г. те се се спускат за да я изследват и да открият своя „Изгубен свят“. … прочети целия текст»

През септември в Париж отвори първото френско котешко кафена. У ла ла. Le Café des Chats почти покрива японската концепция за котешко кафене, но почти. Това е уникално местенце, което жъне все по-голям успех с разхождащите се наоколо любвеобилни котки, но все пак във Франция залагат както на стила така и най-вече на качествената храна и напитки.

Малко за концепцията. Идеята на котешкото кафене е в шумния и забързан град да има местенце където стреса си отива за секунди. Основна заслуга за това имат „котките под наем“. Ако си нямате свой домашен любимец може да отскочите и да се насладите на приятната … прочети целия текст»

Нова седмица, нов месец, нов живот … или пък старият погледнат по друг начин.
Напоследък писането много не ми върви, но за това пък хората създават достатъчно материали за слушане и гледане, който не се нуждаят от излишни обяснения. Така и така февруари е кратък, нека сме пестелив с времето и приказките и да оставим снимките да говорят. Ще ви покажа седем снимки подбрани от Oxfam America, чиято цел е да се повиши информираността относно бедността и глада. Снимките не са депресиращи, даже напротив показват за пореден път, как някои с по-малко изглеждат по-щастливи от други с повече. Обаче не това е посланието, не е нужно да се лишаваме и ограничаваме, а просто да не прекаляваме и да не изхвърляме, а да даряваме излишното. Всъщност всеки може сам да си поразсъждава върху количествата и разнообразието на седмичната храна на няколко различни семействата. А разликата е в това, че … прочети целия текст»

Хубавите новини са малко, но не липсват. В началото на седмицата ще ви покажа един добър пример за група хора събрани по стечение на обстоятелствата, които въпреки различията са се обeдинили около идеята, да имат по-добър дом. Всъщност думите ще са по-малко, а ще наблегна на снимките.

… прочети целия текст»

Честит празник, честит 24 май! Пожелавам Ви много прочетени книги и реализирани идеи, вдъхновени от тях. И понеже вдъхновението е страхотно нещо, реших да помогна то да ви връхлети и помете.

Основно задължение на една книга, поне според мен е, да ни провокира да мечтаем и да освободим духа си за да иде до такива кътчета на нашето собствено съзнание, за които не сме и подозирали. Не знам дали ще успя да ви причина нещо такова, но поне ще помогна на очите ви да видят такива приказни места в реалността, които няма как да не освободят духа ви и да не ви накарат да помечтаете. Става дума за дървета, които са в основата на живота, те ни дават кислород, вода, почва, храна и книги. Освен това те създават и дом за тялото и за духа. Ето ги и доказателствата, уникални и от цял свят. Добре дошли в дома на дърветата, идеалното място за усамотяване с приятна книга в ръка.
… прочети целия текст»