Ако обичате предизвикателствата или просто обичате себе си, подарете си един прекрасен и смислен месец юли. Едно от малкото преживявания, които сама съм си причинила и съм безкрайно горда от себе си е месеца ми без пластмаса, който с променлив успех продължи близо половин година. Разбира се че ще си говорим и за мен, а не само за еднократната пластмаса и колко вредна и опасна е тя. Всъщност и двете теми не са интересни, по-интересното е как човек си поставя малки цели, които го правят една по-добра версия на самия себе си. А когато променят и света около нас, е двойно по-сладко – почти като ръчно приготвен ванилов сладолед с напълно разградима опаковка, но и за сладоледа – друг път.
… прочети целия текст»

Баба Яга, както сигурно се досещате не винаги е била баба, но затова пък винаги си е била Яга … може би. А ето какво се случило един ден или още няколко след това … може би:
Млада девойка ни много красива, ни много грозна – с други думи съвсем нормално грациозна. За нея това не било от значение, защото живеела в усамотение. Малко в страни от града, на чудна полянка една. Харесвала птички, дървета, треви и за нея природата била най-важна, като чели. Разхождала се сред полята, разглеждала тревата, газила боса в реката. Брала, събирала и сушила, етерични масла доста чевръсто варила. Един ден незнайно как и кога, … прочети целия текст»

Всеки път когато мия чиниите си представям една и съща гледка – разпадащите се късчета дунапрен на гъба стояла на слънце. И най-малкият полъх на вятъра ги разнася по тревички, камъчета и най-сладкото – из почвата. Полепват там след първия дъжд и стават неизменна част от земята – тази наша благодат, от която искаме чиста и здравословна храна. Знам, че миенето на чинии с конвенционална гъба за съдове и визуализирането на разпадащите се песъчинки полиуретан влизащи в доматите и краставиците ми граничи с фобия, мания, параноя или друго популярно съвременно състояние. Но и откриването в градината ми на сезали, найлони и парчета пластмаса от преди 50 – 60 години (наследство от предишните собственици на имота) не ми помагат много по повод моята мания за разпадащата се гъба за миене на съдове. Много време ми отне да реша да потърся алтернатива, а самото търсене ми коства тежък физически труд – час зад компютъра. Бях изненадана, че има не само една, две или три възможности. Ето моят опит до тук и това, което ми предстои да опитам.
… прочети целия текст»

Явно вече сте се досетили, че основното ми занимание е сeлото, къщата и женските домошарски занимания. Обаче дори и на село, човек си има малки тайни … или поне докато не се отбие до съседите в пълно вело снаяражение – вече съм разкрита. Честит ми първи вело поход! Неочакван, раздрусващ, изпълнен с любопитности. Затягайте каските и да отлитаме с бясна скорост от .. на дали повече от 8 км/ч.

… прочети целия текст»

Продължавам да се възхищавам на селския начин на живот и да се радвам на малките му, а през лятото и по-големи, сладости. Например летните ни круши (мляс, мляс) – няма такава сладост, диворастящия в двора жълт кантарион, свежия босилек и …. изяще се от яд, защото вече всички улики към тях, са унищожени. Но има и някои неща, които могат да бият и яденето на току що паднала от дървото сочна и зряла круша – да има. Ето 4 от селските плюсове за домакинството и два минуса, за разкош.

… прочети целия текст»

Статистически доказано е, че ако живееш в градски апартамент ще имаш по-голяма склонност към пътуване. Всъщност, това е моя лична статистика – 90% от близките ми са приключенци по дух и обичат да ходят или в някои частни случаи поне да си мечтаят, за нови и просторни места. Много често, това са места с красива природа, но разбира се и големите туристически, градски дестинации представляват интерес. Съвсем логично, ключът към тази приятна „зараза“ е в простора. Дори и да избереш да посетиш Париж. Ако имаш силите или опцията да спиш и вървиш придвижвайки се от Лувъра към гробището „Пер Лашез“, значи 99% от времето си на открито и в движение. Останалият 1% е времето прекарано в тоалетната. За скандинавието бодърстването по цяла нощ не е новост. За да види човек Северното сияние, да не говорим – купчина със стимуланти срещу задрямване и не малко търпение. С други думи туристът търси простор, търси новото, търси различното, търси красивото. Е ако нямате време или сили за да пътувате толкова често, колкото ви се иска или списъкът ви с дестинации все не намалява, а напротив – то тогава не друг, ами Аз ще ви кажа решението, което открих. Тръпки ви полазиха нали? … прочети целия текст»

Имаше едно време едно агънце. То беше като всички останали малки овчи бебета – пухкаво като захарен памук, но за разлика от повечето си връстници бе розово – е не съвсем цялото, а само телцето му. Ще кажете „Хм, как така розаво агънце …“, но поспрете за миг, преди да продължите като сериозния чичко от детската „Оранжева песен“:
„Ала чичко строг, брадат,
появи се в къщи.
Щом рисунката видя,
мигом се намръщи.
И отсече важно: Не!
Ти грешиш! Така не е!“

Питам аз, щом небето по залез може да бъде пурпурно розово, защо и едно агънце, да не може? … прочети целия текст»

Мисля, че имам една изключителна дарба – аз съм невероятен кърък. Мдам, на пук на моята заядливост, липсващи милиони в банковата ми сметка и други такива неща от първа необходимост, все ще вземе да ми се сучи нещо хубаво. Ей така, колкото да ми прецака лошото пролетно-депресивно настроение. Това е някаква извратена способност, най-вероятно защото съм чернобилско дете – всеки ден да налитам на нещо чаровно или неповторимо, в пълен противовес на хибридното ни и кастрирано от към човеколюбие общество. И на всичкото отгоре тия неща най-вероятно само на мен ми се случва. Защото хората в града рядко ги виждам усмихнати, тези в магазините също, а да не говоря за шофьорите в задръстванията. Обаче не ме мразете начумерени другари, има безброй начини за отмъщение. Ето това все още не ми се е случвало, та може да пробвате с него, но един по един и ако може в различни дни – Спирате ме съвсем случайно на улицата, с репликата „Извинете невероятно прекрасна госпожице, този боклук, в кой контейнер за разделно сметосъбиране да го изхвърля?“. Аз в първия момент със сигурност ще се втрещя, зачудена за кое от двете ме занасяте – че съм невероятно прекрасна (след като аз знам, че сам потресаващо чаровна) или че наистина някой е забелязал разделното сметосъбиране. Но това може да го пробвате в някой от следващите дни, примерно в петък имам намерение да обикалям пешеходната алея във Варна, зоната между х-л Черно море и ФКЦ. А и за днес графика ми с прекрасни случки е запълнен … или поне така се надявам.

… прочети целия текст»

Имало едно време …, но особенното е, че го има и сега, … чудото наречено животинско разнообразие. Е вярно лекичко понамалява … ето например през 2017 г. напълно изчезнаха дивите американски източни пуми … но това е една друга история, настоящата е за разнообразието – разнообразието от видове и техните виждания за дивото, природата и всичко останало.

Във всяко общество, както добре е известно, има готини типове. Такива дето само с походката си привличат всички погледни – възхитени и дори леко завистливи. Даааа, те тия разхождащи се съвършенства изглеждат величествено, държат се величествено и всички се отнасят към тях, като с величия. Винаги са с перфектна фризура, мека кожа и безупречен маникюр –дори и мъжкарите, особено мъжкарите. Чак да се чуди човек как става това, като там в дивото няма нито фитнеси, нито козметици, нито лични асистенти … странна работа е това дивото, хем диво, хем перфектно и красиво, до върха на всяко косъмче.

… прочети целия текст»

Много често, хората не си задават най-елементарни въпроси. Доста често не си задават никакви. Както разбирате говоря по-скоро за себе си, без да знам как точно е при вас. Така или иначе въпросът „Защо живот на село?“ присъства в ежедневието на много хора, по един или друг начин. Може вие да обмислят тази стъпка, може ваши приятели или близки да са направили това в активна възраст, може вече да живеете и вие на село, но да се чудите защо сте си го причинили, възможности много. При мен хронологията е следната:

Преди доста време, не помня кой беше храбреца, ме попитаха – „Ама вие наистина ли мислите постоянно да живеете на село?“ Аз с неразбираща почуда, категорично отсякох – „Ами ДА“ и разговора секна. От тогава започна да ме гложди, защо бях така категорична и защо всъщност исках това и знаех, че е точно за мен? Дали защото родителите ми винаги са искали да забегнат от града, но продължават да са си все там. Или нещата са още по-дълбоки – защото в детството ми по време на лятната ваканция когато ставаше най-, най-интересно половината ми приятелчета заминаваха на село, а ние със сестрите ми понеже си нямахме село си стояхме във Варна? Но тия по-дълбоките ровичкания ще ги оставя за Фройд, Юл и останалите им колеги. На които поне за сега не съм клиент. Всъщност за мен вече изобщо не представлява интерес, защо съм била убедена, че „живот на село“ е точно за мен и ще съм много, много щастлива. Вече близо 6 месеца по-късно важното е, че съм тук и още по-важното е да знам защо ми харесва до тук. Само едно мисля важно уточнение: … прочети целия текст»