Имало едно време …, но особенното е, че го има и сега, … чудото наречено животинско разнообразие. Е вярно лекичко понамалява … ето например през 2017 г. напълно изчезнаха дивите американски източни пуми … но това е една друга история, настоящата е за разнообразието – разнообразието от видове и техните виждания за дивото, природата и всичко останало.

Във всяко общество, както добре е известно, има готини типове. Такива дето само с походката си привличат всички погледни – възхитени и дори леко завистливи. Даааа, те тия разхождащи се съвършенства изглеждат величествено, държат се величествено и всички се отнасят към тях, като с величия. Винаги са с перфектна фризура, мека кожа и безупречен маникюр –дори и мъжкарите, особено мъжкарите. Чак да се чуди човек как става това, като там в дивото няма нито фитнеси, нито козметици, нито лични асистенти … странна работа е това дивото, хем диво, хем перфектно и красиво, до върха на всяко косъмче.


Ехааа, ехааа – стига обаче да не сте женени за това „Ехааа“. Като всички перфектни типове и те си имат своите кофти навици:

Мдаааа, една женска никога не стига за такова съвършенство. А когато си перфектен и женските наоколо напират, е въпрос на престиж да имаш няколко и по възможност най-добрите. Типично по женски пък, заради любовта на живота си, тя е готова на всичко – да го поделя с другите женски, да го храни и да му ражда малки.
Обаче, не винаги женската го прави заради „любовта на живота си“ или поне не винаги това за нея е г-н Перфектен. Понякога това са нейните малки, друг път го прави за да е в клуба на „съвършените“ – за да играе в група А.

Ах тези малки, растящи съвършенства, как женската търсейки най-добрия баща и правейки компромис с другите неща, всъщност мултиплицира все този модел с неговите съвършенства и несъвършенства и в своите рожби. Най-вероятно и те ще бъдат грижовни като баща си. Със същото отношение към женските, същото разбиране за задълженията и отговорностите в семейството, същите навици на хранене, всичко на практика е едно и също без да се е променило значително от времето на пра бабите и пра дядовците им. Това гарантира устойчивост на вида, това дава сигурност за призовото му място в животинската йерархия.

Интересно как обаче, на същата тази планета Земя има и едни други животински видове, които макар да не са на върха на хранителната верига – хранят се с планктон, скариди и малки рибки, живеят хармонично, изглеждат красиво, ядят много без хич да им личи (около 3000 скариди на ден, как ви се струва?). Отново да им завиди човек, за свободата на мислене и поведение, за начина им на живот и хармонията вътре във видът им, въпреки недостатъците.

При морските кончета женската е тази, която ухажва мъжкия. А той веднъж приел офертата й за любов, щастие, хубава гледка от терасата към сушата и т.н. се нагърбва с отглеждането на малките морски кончета. Разбира се тази любов трае само в размножителния период от май до август. Като женската в рамките на тези четири месеца може да предлага вечно щастие на доста мъжки. Веднага след като си снесе яйцата в джоба на избраника си, тя почва да произвежда яйца за следващия кандидат жених, който ще заплени, с едничката си цел са й излюпи потомството. Най-важното не е тя, не е той – а възпроизводството на вида им в тази сурова среда от хищници, която ги заобикаля. Количеството деца е от значение, за оцеляването на вида, за оцеляването на морските кончета. Пък и какво друга да правиш от май до август освен да се размножаваш, като морско конче?

А малките стават изключително самостоятелни веднага след като се излюпят и напуснат джоба на корема на мъжкия.

Така той освен зарязан от любимата, бива тотално зарязан и от рожбите си – това е то съдбата на грижовния баща в света на морското конче. Но пък поне успешно си спестява ангажимента да им търси детска градина, да им избутва школото, да им намира работа и накрая да ги настанява обратно в дома си, а той да се изнася на вилата или в старчески дом. Любов и щастие от май до август, а после свобода и самостоятелност, за всеки един – модерното семейство в динамичния подводен свят. Е динамичен, поне докато не го задръстим с тоновете отпадъци отплаващи към моретата и океаните и задушавайки тази идилия. Но пък какво толкова, виж само какви семейни отношения имат тия риби – морските кончета, а дори не стават за ядене, като другите риби. Извратена работа уж морски кончета, пък се водят риби – не можеш го оправи в днешно време този свят. А и кой знае на кого са бутнали нещо, за да ги запишат като риби, какво ли не правят в днешно време животните само и само да се числят към даден животински вид, клас, разред. Така е май с всичко, едно изглежда отвън, а друго се крие отвътре. Може пък и да си заслужават участта да бъдат затрупани на морското дъно от тонове боклук, тонове пластмасови бутилки, сламки, чашки, торбички, бъркалки … Красота – морска красота и три пъти ура за тази годишната ни лятна отпуска по морските курорти.

Бяхме на земята, поплувахме във водата, остава да отправим взор и към небето. И типично по въздухарски, там сред облаците струи романтика от всяко нежно, бяло перце… Или пък не. Лебедите не са любимите ми птици – признавам си, но няма как да им отрека факта, че са моногамни или почти.

Както знаете, а ако не знаете може да научете примерно тук – птиците са доста интелигентни същества. Това важи и за лебедите. Да веднъж срещнали любовта на живота си те остават двойка за винаги, но за това си има доста прагматични причини.
Оцеляването – заедно са много по-добър отбор. Намирайки своята половинка двете птици се синхронизират изцяло, ако при нас е „довършване на репликата на другия“ при тях е синхронно летене, биене и какво ли още не, но по две.
Времето е енергия – когато си направил добър отбор, защо всяка година да го сменяш? Това са ежегодни усилия да си търсиш партньор, да се тренирате в добре работеща двойка, за да оцелеете и да отгледате потомство. А един лебед си има и друга не по-малко важна работа. Всяка година, ако си лебед, имаш едни близо 2500 км., миграционен път, всяка година? Това си е сериозен спортен ангажимент, който е свързан и с оцеляването ти.

Моногамни са лебедите, да! Може би не, чак толкова романтични, както ние си мислим, но със сигурност и те обичат акта на размножаване и вярват в неговите висши цели. Та при добра възможност и лебедите успешно кривват от правия път и правят забежки с други екземпляри от противоположния пол – всичко в името на бъдещето, на потомството и оцеляването на вселената – лебедовата вселена.

Разнообразие, разнообрази, разнообразие. В дивата природа има разнообразие и никой не го е грижа, другия дали е моногамен, какъв е цвета на перушината му, колко малки има и в кое училище ще учат. Честит Свети Валентин, Банго Васил, Ханука, Великден и изобщо честит ден – днешния, утрешния и всички следващи! Ако ги има. Ако направим така, че да ги има за всички ни, за всички деца. Независимо, кои са родителите, какъв е успехът им в училище и колко дълги нокти на краката имат!

Любопитни факти за морски кончета и за лебедите тук