Не съм забравила, че 2010 е година на биоразнообразието и ако до сега наблягах на животинските видове, сега е ред да погледнем и към флората.

Питаята е плод на кактус, който е не само любопитен на вид, но и доста интересен като растение, а и като хранително съдържание. Кактуса чиито плодове се наричат още драконови цъфти само нощем, което автоматично изключва пчелите като фактор за опрашване. Тези които извършват „размесването” на прашеца са нощни животни, основно прилепи и молци. От своя страна цветовете на кактуса са доста силно ароматни, чието ухание е нежно и приятно, също както и самия цвят при допир.

За хранителните и вкусови качества на питаята може да съдите по следните факти, това е плод препоръчителен за диабетици, при различни диети и високо кръвно налягане, а сокът му се използва при направата на коктейли. С други думи, той не само е полезен, но е и вкусен. Относно хранителните им качества нека разгледаме какво влиза в състава на драконовия плод: високо съдържание на витамин C, минерали и вода, а е известен и със високото съдържанието на фибри. Плода е антиоксидант предотвратяващ образуването на свободни радикали, които са предпоставка за появата на ракови образования.

• Вода 80-90 g
• Въглехидрати 9-14 g
• Протеини 0.15-0.5 g – подобрява метаболизма
• Мазнини 0.1-0.6 g
• Фибри 0.3-0.9 g – подобряват храносмилането и намалява мазнините
• Калории: 35-50

• Калций 6–10 mg – укрепва костите и зъбите
• Желязо 0.3-0.7 mg – участва в производството на енергия и разпределението на кислорода в организма
• Фосфор 16 – 36 mg – служи за растежа и развитието на костите и меките тъкани

• Каротин (Витамин A) 0.012g – поддържа и подобрява здравето на очите
• Тиамин (Витамин B1) traces – подобрява усвояването на енергията от храната и усвояването на въглехидратите
• Рибофлавин (Витамин B2) traces 0.045mg – възстановява и подобрява загубения апетит
• Ниацин (Витамин B3) 0.2-0.45 mg – намалява лошия холестерол и подобрява състоянието на кожата
• Аскорбинова киселина (Витамин C) 4–25 mg – подпомага изграждането на тъканите

Питаята е плод който е ценен както в прясно състояние, така и сушен. 42 грама сушен драконов плод се равнява по хранителни качества на почти половин килограм прясна питая. С други думи съдържанието на витамин C, фибри и минерали е 10 пъти по-голямо в сушения в сравнение с пресния драконов плод.

Има няколко вида патая, аз лично попаднах на 4 класификации, но нито една не ми даде ясна представа кой вид, как се казва и с какво е по-различен. Но независимо от това колко точно вида са, аз мога само да ви ги представя визуално, а вие си преценете има ли значение колко точно са и как се наричат.

Така или иначе най-важното за един плод не е как той се опрашва, кога цъфти, как изглежда и какво съдържа, въпреки че това са все любопитни факти около питаята, всъщност най-важното за човек като мен, който е далеч, далеч от гурме културата е какъв вкусът. Признавам си не съм я пробвала. Въпреки това се поразрових да потърся отзиви. Всички твърдят, че сърцевината е мека и кремообразна, но с единомислието до тук. Някои казват че киселее и затова сокът е доста тонизиращ, други че може да се направи аналогия с пъпеша, но все пак не е пъпеш, трети твърдят че е сладка, други че е на границата между сладкото и липсата на сладост. Предполагам, че всичко това зависи както от факта, какъв точно вид питая сте си взели, така и от това колко точно е узрял плода. Като цяло обаче жените от нашите ширини са по-склонни да кажат за драконовия плод „вкусно е” отколкото мъжете. Не знам дали това се дължи само на вкусовите качества, и дали не е провокирано от довада „Исках да го купим и пробваме, така че ща не ща ще си го ям, за да не мърмори мъжът че си давам парите за глупости”.

Така или иначе този плод си има своите качества, място и почитатели. За голяма част от нас той обаче си остава „екзотика”, ето защо пожелавам на всеки склонен да експериментира да го пробва, но да го опита там където се отглежда, по ваш избор: Южна и Централна Америка, Мексико, Китай, Хавай, Израел, северна Австралия, префектура Окинава (Япония), Тайван, Виетнам, Филипините, Малайзия, Тайланд и Шири Ланка. Мисля че всеки ще открие своето кътче за да опита този плод.

Bon voyage еt bon appétit!


| RSS feed for comments on this post

2 коментара

  1. 1 lilia
    2010 авг. 30

    Аз обичам екзотиката.Така че не се притеснявам някой да ме упрекне че не ми е вкусно.Намират се начини да се разнообрази , като се прибавя към плодови салати.Гарнира сладоледи ит.н.

  2. 2 Антова
    2010 авг. 30

    На мен единственото притеснение, да пробвам този плод е относно качеството. Мисълта ми е, че то прасковите в БГ нямат вкус на праскови, а какво да говорим за плод който даже не знам какъв му е точно вкуса. Иначе и аз съм за човек да обогатява усещанията на вкусовите си рецептори 🙂