Все по-често поглеждайки през прозореца виждаме как вали ли вали – рано сутрин, по обяд, но главно следобед. И колкото повече вали, толкова повече роптания чувам, съвсем естествена зависимост разбира се. Аз пък, къде на пук, къде не точно ще ви кажа защо дъжда e нещо прекрасно.

Като малки в училище имахме природознание, а и други разни дисциплини производни на тази. Още тогава са ни обяснявали колко важно нещо е дъжда: за растенията, за водоемите, за реколтата, за животинките, за обмена на вещества в природата и т.н. и т.н. За мен пък точно тогава дъжда беше важен, защото особено през лятото, можех да шляпам из локвите и да прогизвам до кости. Не знам дали така съм се чувствала свободна, или пък съм забравяла за всичко, дали съм осъзнавала досега с природата посредством дъждовните капки или просто съм правила напук на родителите си, но знам че бях щастлива.

Чудно защо, дори в литературата дъжда основно е метафора за сълзи и то определено не от щастие и значително по-рядко се свързва с пролетта, зараждането на нов живот, свежестта и живота зародил се точно във водата. Поглеждайки статистиката, пак моята лична, повечето хора не харесват дъжда. Дали психолозите могат да се изкажат по този въпрос? Едни твърдят, че лошото време провокира депресия и отключва други негативни психологически състояния. Други твърдят че дъжда, трябва да се разглежда като символ на промяната и често пъти реакцията ни спрямо това природно явление, може да каже доста за нас самите. Трети пък констатират, че дъжда служи за добър претекст и е добро извинение на човек за пред него самия и за пред околните, да избегне нещо. Така или иначе в нито един от случаите психолозите не изтъкват нищо положително в негативната реакция на човек спрямо дъжда.

Лошото време, подобрява концентрацията, а от там и качествата на паметта, до това заключение са стигнали учени, след проведено изследване във Великобритания. По-нови публикации, твърдят точно обратното, но честно да си призная не търся научната истина, защото тя често пъти е променлива.

Маркирах научната насока, детска нишка, тази на психологията, остана да дам моята логика на нещата – Негативното отношение ни измаря и ни вреди, а положителното може само да ни зареди! Затова когато завали, погледнете през прозореца и открийте нещо положително в дъжда и за вас самите. Току виж успеем да се научим да очимае живота независимо от времето, мястото, часът и дейността която извършваме – казват, че стават и чудеса ;).