Едно от нещата на които залагат съвременните теории за възпитание на деца, е че възпитанието е двустранно. Не само родителите учат своите отрочета, но и малчуганите могат да научат своите родители, стига последните да са отворени за нови знания. Нашето общество е малко консервативно, това си има и плюсове и минуси. Един такъв минус, е че родителите винаги са уверени в превъзходството си от знания сравнено с децата, уверени са в своята правота и не допускат различия с техния светоглед. А когато не са чак толкова уверени в това, стават агресивни. Както и да е няма да говоря за агресията, а ще говоря за възпитанието. От доста време си мисля, че шанса децата да се научат да живеят природосъобразно попивайки опита на своите родители е нищожен. В събота, наблюдавах едно дете, което изхаби 5 мокри кърпички за да изчисти обувката си, а след това ги хвърли на земята – не последва никаква реакция, дори и от мен. Всъщност моята реакция беше, че на 5-тата минута след като видях гледката си затворих зяпналата от недоумение уста – наистина се шашнах. Да това е точната дума. Аз за себе си знам вече как да е реагирам в следваща такава ситуация, въпросът е как да предотвратим това да има следваща. Отговорът е един, с образование.

Лично аз съм обмисляла идеята да създам някаква „псевдо” програма за обучение в училищата на тема: природосъобразен начин на живот. В момента в който стигнах до иде от сорта: децата трябва да посетят нашенско сметище и кланица, прецених че определено ми липсва педагогическия похват и се отказах. Но когато нямаш капацитета за нещо, може да го изградиш, като почерпиш опит от тези които вече са светлинни години напред. Така направих и аз.

Можете да намерите какви ли не форми на зелено обучение, от летни лагери, до училища и колежи изцяло базирани върху природосъобразния начин на живот и създаването на връзка между младите хора и природата.

Например часът по зоология в учениците е заменен с наблюдения на животни в естествената им среда. Идеята паралелно с чисто научните знания, да се създаде и усещане за отговорност към животните и средата която те обитават. При по малките ученици по този начин им се дават знания за отделните растителни и животински видове, но и връзката помежду им. Така от малки в тях се изгражда идеята, че всички на планетата сме свързани помежду си.

В час по трудово или както се наричат сега тия неща в училищата, също има доста поле за изява. Почти всички учебни заведения имат някакви зелени зони, друг е въпросът че често пъти са по-скоро кални зони, защото са изпотъпкани и нищо не вирее по тях. Та да се върнем към добрите практики. Изграждането и поддържането на зелените площи в училищата, от самите ученици под напътствията на учител може да се ползва като малка биолаборатория, в която да се правят редица експерименти свързани с биологията, химията и физиката. А както сами знаем процесите в градината имат също и социализираща и възпитателна роля. Изобщо зелените площи в училищата могат да бъдат ползвани в какви ли не часове. Например стиховете на Байрон, могат да бъдат усетени по-силно единствено сред природата, математиката също е важна част в градинарството: каква част пясък и каква част тор е нужна да се засади бор, си е чиста проба математическа задача.

Например в една такава градинка може да се илюстрира кръговрата на веществата при по-малките или пък натурално отглеждане на култури при по-големите. Всъщност науката е изведена от природата чрез откритията на учените и е внесена в учебниците и учебните стаи. Сега просто трябва да върнем науката и децата отново в природата. Правейки образованието по-интересно и интерактивно, то става не само по-достъпно и по-приятно за децата, но и по-полезно, комплексно и най-вече практично.

Признавам днес бях малко по-обща, но се надявам че ви заинтригувах за следваща по-конкретна статия.