Понеже откачения ни климат вече не е интересен и бурите връхлитащи ту в Америка, ту в Европа, ту в Азия си продължават с пълна мощ аз реших да дам малко почивка от апокалипсиса на глобално ниво и да се захвана с този на малко по-регионално. Запазете самообладания в случая България няма да е във фокуса на събитията и в ролята на „черната овца“ оказва се че за това си имам Дания, но за да не сме изцяло черногледи ще завършим с нещо немско и позитивно – да странна комбинация но германците могат да ви накарат да се трогнете. И както казва един мой любим водещ: „А сега по ред“

Добре дошли в Дания, ако случайно се намирате в Копенхаген то знайте че имат уникален зоопарк. Аз принципно съм доста против затварянето на животни, въпреки че западните местенца за „демонстрация“ на животни от всички континенти предлагат наистина мащабни условия поне сравнени с нашите български най-малко по площ и ресурс. Но нека се върнем към „уникалността“ на копенхагенския парк. Говорим си за 264 вида представени от над 3000 животни разположени на площ от около 11 хектара.
По посещаемост това е четвъртото най-интересно за туристите място с човекопоток от над 1 млн. души годишно. Но съвсем скоро мисля че това ще се промени. Защото красивите гледки от парка няма да са достатъчни

Това е гледка от „Полярния кръг“ в зоопарка

А тук е къщата на слоновете (включително и тази голяма покрита площ на заден план

Е от неделя на сам зоопарка ще бъде запомнени с Мариус и неговите снимки преди и след изстрела в главата му:

Шокирани сте, а не трябва. Това е светът и цивилизацията или може би светът в естествения му вариант. За един млад жираф в зоопарк вариантите принципно са: или да бъде отделен в зона с други мъжки далеч от женски покрай които почват да буйстват или да бъде кастриран или просто убит. Тъй като първият вариант е неприложим защото няма къде, а вторият бил опасен (след кастрацията излизайки от упойката има опасност да се препъне и счупи врата). Та за съжаление управата на зоопарка в Копенхаген се спира на третия вариант – причината, въпреки искането на колегите им от Великобритания да „осиновят“ жирафа опасението е, че гените на младия Мариус вече ги има из цяла Европа и евентуално близкородствено кръстосване е против регламентите. Останалите действия са въпрос на култура и прагматизъм – убития жираф е даден като храна на лъвовете, а посетителите в зоопарка (основно деца) са свидетели на демонстрация как се разфасова жираф. Трудно е да се каже къде свършват естествените процеси в природата и започва цивилизацията. Честно казано аз съм раздвоена и разтроена по темата от една страна намирам доводи и за едното и за друго и се чудя къде точно е човек и неговата роля и какво точно са зоо парковете. За повече информация по темата вижте The Guardian тук и тук.

Но ето и нещо оптимистично, една кравешка история която може и да е противоестествена, но пък е цивилизована. Става дума за даващите мляко крави. Ако не сте се замисляли какво става с тях след като добива на мляко намалее и остареят, то нека ви подскажа – почти същото като с Мариус, но без децата и медиите. Обаче едно германско семейство е осиновило местните крави-пенсионери и всяка сутрин докато ние си разхождаме домашното куче, те си извеждат кравите в задния двор, който признавам е малко по-големичак от нашите градинки. Вижте как изглеждат свободни и щастливи крави-пенсионерки:

Е това определено прилича на стадо луди крави, но всъщност просто са стадо щастливи свободни крави. Въпреки позитивния пример имайте предвид от къде идва млякото и какъв е общия сценарий за съдбата на кравите след това. Разбира се трябва да вземем под внимание и естествените процеси в природата. Но все си мисля, че дължим един голям поклон пред кравите и дано успеем някога да им се реваншираме.