Пролетта бавно си проправя път и рано или късно ще се покаже. Едно от хубавите неща на този сезон е че всичко се събужда за нов живот, е с малки изключения – като нас хората например. Напоследък пролетта стана по-известна с тъй наречената пролетна умора, отколкото с оживлението, обновяването и началото на нещо ново и по-добро. Но и за това си има лек и той се казва движение. Ако човек е унил, най-лесния начин да живне е като вкара малко повече кислород, динамика и хъс. С други думи, време е за спорт … егати дългото въведение докато стигна до същината.

Не съм фен на футбола, това не е моят спорт, но всичко се променя – все пак пролет е. Оказва се че футбола по нещо си прилича с велосипеда – чрез двете може да се произвежда електричество. Представете си футболна топка, която дава на децата здраве и знание. От една страна с нея те спортуват, а от друга тя им помага за ученето, като подобрява условията за това.

Генереираната през деня енергия от ритането на топката, вечер се трасформира в осветление което позволява децата да от третия свят да не учат на свещ и да си развалят очите. Само 15 минути ритане на двора стигат на топката да свети в продължение на 3 часа. Само си представете що четене е това ако детето играе 1 час. Разбира се и родителите ще са доволни, не само защото детето спортува, учи се добре и е здраво, но ще му подобри и хигиенните навици – ще не ще трябва да почисти топката преди да си я сложи на масичката и да я включи като лампа.

Разбира се тази идея с топката и осветлението може да ви се струва малко прекалена. Ако е така, приемете я като поредната къмпинг джаджи, която дава забавление и осветление. Безспорно е обаче, че трябва да се насърчават иновациите, интересните идеи и правенето на нещо в посока решаването на разни проблемчета и проблемища. Всеки си преценява в какво да инвестира и за какво дарява.

Дойде ред на малко по-сериозната част. Мисля, че клишето за това колко ценно нещо е образованието не случай се повтаря и повтаря, просто е самата истина. Само дето малко хора осмислят вече тези думи и си дават сметка какво се случва ако то отсъства, а пример за това имаме във всички наши градове и бедните квартали и махали, често обобщавани като „циганските“. А сега си представете нашата планета като един град. Там където има бум на раждаемост е там където има бум на неграмотност и проблема не е че се раждат деца, а че те ще пораснат необразовани, а малката част образовани ще трябва да се чудят какво да правят с тях за да оцеляваме всички заедно на тази изчерпваща се планета. Идеята със „топката-лампа“ сигурно не е решението, но поне за малко дава нужната светлина и повдига завесата за малко по-различния свят който е извън нашия собствен светоглед.

Това бе просто един пример, как младите предприемачи могат да променят живота в бедните на ресурси общности по цял свят. Едни му казват социална отговорност на бизнеса, други човещина, трети грамотен бизнес или може би всичко това в едно.