Никой не е по-голям от хляба. Въпросът е как той да си остане вкусен и подходящ за ядене възможно най-дълго време.

Uneversity of Alberta и University College Cork са открили естествен начин да спрат плесенясването на хляба. Всичко е въпрос на правилна закваска или по-точно бактерия. И ето ни в Ирландия където май са открили лактобацили които произвеждат киселина устойчива на плесени – изяждат линиловата киселина и произвеждат мастна. И ето ти хляб който не се покрива с плесен без „Е“-та. Или поне условно защото киселината все пак се обозначава с Е 260, но разликата е в начина по който се произвежда – в ирландския случай това става съвсем естествено.

А причината да са ни нужни още едни бактерии в хляба са едни 40%. Това всъщност е делът в световен мащаб на храната, която не се изяжда, а отива в боклука.

В същото време храната си остава основния мотив за щастия и нещастия. Въпреки нейната важност и значимост тя продължава да не достига на едни места и да се изхвърля на други. Кой знае едни бактерийки може и да спомогнат това да се промени. Но нека сме реалисти производителите на храни се интересуват от едно – тяхната продукция да има по-дълъг живот за да може да се доставя до по-далечни места и да е годна за хапва по-дълго време. Въпреки това социалният и бизнес интереса успяват да се пресекат и да са си полезни. Нека бизнеса търси своите алтернативи и като чели поне за хляба са успели да я намерят. А ние да търсим своите например чрез хранителните банки, благотворителност или просто да поканим самотен съсед на великденската трапеца.