за Лифтовете и Хората

Странно е как в неделя вечер някъде към 23:30 докато приготвям вечеря ми идват най-големите вдъхновения. Може би причината е в чубрицата, ах тези аромати, могат да те пренесат за миг на някое съвсем различно място. И хоп аз се озовах незнайно защо в Рила на път към 7-те рилски езера, място което е задължително да посетите поне веднъж годишно за да възвърнете обонянието си с големи „глътки” въздух и да възродите слуха си, чувайки поне за миг тишината. И ако ви се струва налудничаво веднага ви връщам на земята, здраво стъпили на нея преди пътуването към езера.

Варианти да стигнете до емблематичните за Рила езера има много, но напоследък най-популярният е лифта на Паничище, и преди да си помислите, че ще запищя срещу него искам да закрещя срещу нещо съвсем друго – сърдечно-съдовите заболявания, затлъстяването, тютюнопушенето и прочие тровещи здравето ни заболявания и проблеми, дължащи се основно, на нашата безотговорност. Ето защо, няма смисъл да говоря срещу лифта, защото човек, който е несериозен към собственото си здраве, трудно може да бъде сериозен към нещо по-мащабно, каквото е природата и грижата за нея.

Качвайки се до х.Рилски езера, видях първите пристигащи с лифта мераклии да сефтосат езерата. Вървейки към едно от чудните места на България, мнозина от тях едвам изкачваха съвсем не свръхестествени възвишения. И това далечен, не бяха баби столетници, а хора в активна възраст, е активна поне според статистиката.

Странно е как често пъти животът ни е като в приказките – трябва да изберем между двата пътя, единия привидно слънчев и лек, а другия мрачен и труден, а в последствие се оказва точно обратното. И ако отдавна сте спрели да четете приказки, то поне се сещайте за поуките от тях когато следващия път трябва да изберете, по-кой от двата пътя да поемете. Дано изборът ви бъде верният!


| RSS feed for comments on this post

One Response

  1. 1 lilia
    2010 окт. 04

    Рилски езера.Приказни инезабравими.