С тази публикация поставям началото на един нов раздел – „Чисто човешко“ в който се надявам да се появят много добри примери за добри хора. Защото такива има, но пропускаме да ги забелязваме, а когато ги видим сигурно мъчно ги разпознаваме, не ни се вярва или направо ги вземаме за чалнати и не им оказваме дължимото, а те и не си го търсят точно защото са истински.

Какво по-добро начало от един разказ свързан с истинското, физическото такова – появата на дете. Главни действащи герои са три майки. Тук искам да направя две уточнения:
1. Те и не подозират за тази ми „кроежи“ да ги изтипосвам в публичното пространство, за това ще спестя имената им. Точно поради това статията не е от типа „интервюта“ макар да се надявам да взема и такива от тях, та и затова може би гледната ми точка е твърде субективна и ограничена и далеч не изчерпва тяхната истинска същност.
2. Аз лично съм пристрастна по темата, защото и моята майка се числи към героините ми, но за нея може би друг път.

Направо хващам „бика за рогата“. „Истинската българска майка“ за мен е смелата и доблестна майка. Тази която е информирана и не се страхува да заяви позицията си, но не я и натрапва никому. Най-ярък пример за това са така наречените „многодетни майки“. Предполагам веднага в съзнанието ви изниква ромската мал’лла. Да ама не. Всъщност има доста майки които зряло вземат решението, отлежало в умовете и сърцата им с времето, да имат три децата, а защо не и повече. И веднага казвам, не подценявам майките с по-малко, но просто днешните ни героини са изкристализирал вариант на най-ценното в едно майчинство – идеята да направиш и дадеш най-доброто – на детето си и на околните. И спирам с „високопарните слова“ за да пристъпя към фактите.

Те са три майки с по три деца, и сакралното три случайно или не непрекъснато ги съпътства. Професиите са им доста различни, имаме филолог, журналист и икономист. Децата им носят прекрасни български имена натоварени с доста символика, за която хич и не си давах сметка преди да ги опозная: Божидар, Вяра, Стефан, Зорница, Георги, Миряна, Искрен и т.н. Изобщо всичко около тези майки е някак магическо, сакрално и истинско. Но да се върнем към рационалното, макар за мнозина да е непонятно как може човек да е рационален и да има „толкова много деца“.

При тях това да имат повече от две деца, не е прищявка, далеч не е грешка, а решение взето отдавна, внимателно планирано, което са постигнали къде с лекота къде с повече усилия и вяра. Разликата между всеки един от наследниците им е „правилната“, с други думи около три години (+/-). Така майката успява максимално да се посвети на всяко едно от тях в първоначалния, най-ранен етап от развитието на малчугана, с който мнозинството доктори и психолози рамкират първите 3 години. Три години през които е важно не само физическия, но и интелектуален напредък, последните две в пряка връзка с емоционалното израстване. В този крехък етап от развитието за всеки човек е важно да получи нужното количество майчина грижа и обич, но говорейки за количество от не по-малко значение е качеството. Ето защо въпроса за четенето и развитието на всяка жена ставайки майка изскача на преден план. И тук идва реда на понятия като естественото активното раждане, кърменето на поискване, ексклузивното такова, многократните „памперси“, захранване водено от детето, Бахови есенции, Боуен терапия, носенето в слинг и ерго раница както и ред други. Все „неща“ които за мнозина звучат като екзотика, а за тези майки са нещо утвърдено отдавна по широкия свят и дори старо колкото самият него. И те вече са в търсене на другото, още по-доброто и не престават да четат, но и да помагат. Защото тези майки не спират да споделят опита са си с други било то в неформални срещи за игра на техните малчугани, било то на лекции които водят защото част от тях са и доброволци. Да, намират време и за това.

Ако горепосоченото не ви е запленило и впечатлило, то техните усмивки, енергия и чиста неподправена доброта ще ви. Гарантирам. Пожелавам ви да имате повод да се докоснете до такива жени, защото освен всичко останало те са силни, толкова силни че могат да преобърнат света и ще го направят нежно. Ще го превърнат в едно по-добро място.

Всъщност истинската българска майка, не е тази която обича децата си и иска най-доброто за тях – това е всяка майка. Истинската българска майка е тази която не спира да чете и да се учи, какво е да си майка и най-важното тя знае че не е безгрешна и че е преди всичко човек, като се опитва да създаде и достойни хора, такива от каквито безспорна нужда има всяко общество и най-вече българското в момента. За това аз съм оптимист за миналата ни родина, защото те не са 3 и не са задължително с по три деца, те не са и 13, не са и 33, те са много и се надявам да стават все повече.